Join the new world

Киряк Антонов Цанков е български революционер, политик и дипломат. Той е един от ръководителите на Българския революционен централен комитет, а непосредствено след Освобождението е участник в Либералната партия. По-късно заема различни дипломатически постове, като през 1880 става първият дипломатически агент на България в Букурещ.

[img]http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQ8zqJt86QuE_Nx8NMkDi2cXIlH2MNtJHJ4hbmS-A1P8Czx4JfffqJePoqiQw[/img]

Киряк Цанков е роден около 1847 в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във Виена, след което учи медицина в Париж. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в Тайния централен български комитет и в Българския революционен централен комитет, на който през 1872 става подпредседател, в Българското човеколюбиво настоятелство и в Българското централно благотворително общество, на което е председател през 1875-1876. Участва в издаването на вестниците „Народност“ (1867-1869), „Тъпан“ (1869-1870) и „Балкан“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (186😎 и на Христо Ботев (1876), както и на български доброволци за Сръбско-турската война през 1876.

По време на Временното руско управление в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Велико Народно събрание, където е сред привържениците на Либералната партия.[1]

През следващите години Цанков заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 е първият български дипломатически агент в Букурещ. През 1883 за няколко месеца е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията. Той е представител на България в Европейската дунавска комисия (1880-1884), на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни (1885), в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия (1885-1886).[1]

Киряк Цанков умира на 3 ноември (21 октомври стар стил) 1903 в Букурещ.



Тодор Димитров Радев е български офицер (генерал-майор) и политик.


Тодор Радев е син опълченеца Димитър Радев, участвал в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението Д. Радев е кмет на Дупница, депутат в няколко народни събрания.

Тодор Радев завършва Военното училище в София през 1906 година, а през 1915 година - и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия. От 1906 година е подпоручик и служи в 7-и артилерийски полк в Самоков. В 1909 година е произведен в чин поручик.

Участва в Балканската война (1912-1913) като командир на батарея в Македоно-одринското опълчение. През август 1913 година е повишен в чин капитан. Същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас.

В Първата световна война служи в щаба на Планинската дивизия, в щаба на 2-ра пехотна дивизия и в Оперативния отдел при Щаба на Действащата армия. От 30 май 1917 година е майор. През 1917 година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас и германски Железен кръст, 2-ра степен. През 1918 е награден с австрийски кръст да военни заслуги, 3-та степен.

След войната е командир на 18-а пехотна дружина. В периода 1922-1928 година е преподавател във Военното училище, а след това - началник на отделение в Щаба на армията. От 1920 година е подполковник, а от 1926 г. - полковник. В 1930 година Тодор Радев е началник на Школата за запасни офицери, а през 1931-1932 е военен аташе в Берлин, Букурещ и Лондон. През 1932 година е началник на Търновския гарнизон, служи и в Пета Дунавска дивизия. От 26 август 1934 година е генерал-майор. За кратко е и командир на Втора пехотна дивизия. В 1935 година е офицер за поръчки към Кабинета на военния министър. Награден е с полски орден „Полония реститута“ и в края на годината е уволнен от армията.


Участието на Тодор Радев в политическия живот на България е свързано с членството му във Военния съюз. Макар че не е член на Централното управление на Съюза, Т. Радев е един от активните дейци на неговото умерено течение. След разрива между Политическия кръг "Звено" и Военния съюз, при съставянето на кабинета на генерал Пенчо Златев (22.01.1935-21.04.1935) генерал Радев поема поста министър на народното просвещение. Този пост той запазва и в правителството на Андрей Тошев (21.04.1935-23.11.1935). По негово решение през 1935 година в Дупница е създаден Учителския институт "Св. Иван Рилски" (днес Педагогически колеж-Дупница).

След уволнението си от армията Тодор Радев се отдава на стопанска дейност. През 1942 - 1944 година е ръководител на тютюневата фирма АД "Златолист", работи в Дупница и Кавала, Егейска Македония.

След Деветосептемврийския преврат многократно е подлаган на репресии. Подведен е под отговорност от т.нар. Народен съд през 1945 година, но е освободен. По-късно е интерниран в Дулово, а през 1949-1955 година - в Луковит.

Генерал-майор Тодор Радев умира в мизерия на 3 ноември 1957 година в София .

През 1998 година Тодор Радев е избран посмъртно за почетен гражданин на Дупница.