Приказка за къщата или ден 25-и от хрониките на Един Гъз

Day 1,717, 01:57 • Published in Bulgaria Turkey • by TurboGuz

Имало нейде там сред гори и планини, сред поля и реки, една голяма здрава къща. Обитателите и били много щастливи и задружни, детски смях и пиянски песни я огласяли от сутрин до късна доба. Пътници или авантюристи от цял свят намирали подслон, топло огнище или просто блага дума.
На тавана на къщата се родила една мъничка пукнатинка, тя била толкова мъничка и тъничка, че никой не я забелязвал. Сутрин слушала пукнатината плача на бебета, вечер песните на празнуващите. Ужасно страдала , искала и тя малко внимание, някой и с нея да си другарува. Но все така никой не я забелязвал.
В яда си, един ден пукнатината се напънала и хоп порастнала с един сантиметър. зарадвала се много и тя била жива и тя можела да им покаже на ония там долу.
Започнала всеки ден усърдно да се труди, малко по малко растяла, минала 2, 3, 15 сантиметра. Скоро се появили други пукнатини, започнали да се надпреварват коя ще порастне повече.
Случайно след седмица един от обитателите на къщата ги забелязъл. "Да, трябва да ги замажем, не бива да растат така."
Но как ще ни замажат тези, вече сме големи и значими, те пак искат да сме малки и невидими. Не, напънали се още пукнатините и още и още. Напъвали със всички сили, само и само да ги забелзват и да говорят за тях и изведнъж... Тавана на къщата рухнал.

Разбягали се обитателите, някои тръгнали на път, други се заселили в други къщи, но не намерили толкова жизнерадостна и изпълнена колкото нашата стара къща.

Днес никой не помни пукнатината, дори и самата тя не помни за себе си и как ще помни, за да има пукнатина, трябва да има и къща.