Join the new world

На 24 октомври 1912 година завършва Лозенградската операция с победа за България.


Лозенградска операция (22 - 24.10.1912г.)

Лозенградската операция е настъпателна операция на Първа и Трета българска армия в Източна Тракия по време на Балканската война. Първа армия е в състав: 1-а Софийска дивизия, 3-а Балканска дивизия и 10-а Сборна дивизия начело с ген. Васил Кутинчев. Трета армия включва 4-а Преславска дивизия, 5-а Дунавска дивизия и 6-а Бдинска дивизия под комаднването на ген. Радко Димитриев. Българските сили общо са 153 000 души и 360 оръдия, а Източната турска има 152 000 души и 336 оръдия.

Първа армия настъпва по линията Муратчалъ-Гечкенли срещу главните сили на турците, а Трета армия настъпва по фронта Селиолу-Ереклер. Първи в бой влизат войниците от 3-а Балканска дивизия, която спира турското настъпление откъм Одрин. 1-а Софийска дивизия настъпва към Гечкенли, където обръща в отстъпление 2 турски дивизии. Кавалерийската дивизия и 4-а Преславска дивизия атакуват към Селиолу разгромяват 2-а Низамска дивизия и това води до до отстъпление на целия 1-и Турски корпус.

На следващия ден 4-а Преславска дивизия атакува 3-и Турски корпус и го отхвърля от направлението Ереклер-Ескиполис. 5-а Дунавска дивизия напредва към Ериклер и влиза в бой с 7-а Низамска дивизия. Боят е ожесточен, но след намесата на части от 4-а Преславска дивизия и 6-а Бдинска дивизия, противникът отстъпва в безредие чак до самия Лозенград. Докато преследват отстъпващия противник, българите достигат до лозенградските укрепления Таштабия, Сейфулутабия и Раклица, като не позволяват на противника да ги заеме.

На 24 октомври ген. Радко Димитриев заповядва атака на Лозенград. Когато българите влизат в града, те откриват, че той е изоставен от турската армия. Противникът се е оттеглил на линията Люлебургаз-Бунархисар. Благодарение на Лозенградската операция е завзет втория най-важен град в Източна Тракия с преобладаващо българско население.