Join the new world

Първа част


И не силата на почистващите добавки в Ариел. Силата, да виждам смешното и да разсмивам хората, Тока -моя приятел( едва ли сте си правили почти дефибрилация с калпав разклонител ,друг е въпроса за чий си го бях качила почти на врата, но пък каква дупка си прогорих на блузата J) и други физични и нематериални прояви на Силата.
Иронията си е ирония, но актуалната дупка почва да се подува и боли, а аз съм жена отговорна, културна и образована и решавам, че все пак нищо няма да ми стане като отида до личната лекарка, която е наблизо, а и за мой късмет този ден е следобед на работа. Тъкмо ще уплътня времето за промиване -на лентите J.От игли, кръв и прочее страх нямам, така че с бодра крачка, но все пак с лек смут в душата от това колко ще ми струва евентуалната манипулация, защото е ден преди аванс....знаете как е. Отивам в кабинета и зачаквам. По едно време решавам да вляза и да питам дали или и какво предполага ситуацията. Опитвам се да вляза, но врата може да се отваря само отвътре.
Предпазна мярка за напористи елементи, разбирам. От вътре някой се провиква как ша счупим вратата и тогаз като излезе тя и как на 65 години на мама ще й излезе късмета и аз вече няма да съм малката в семейството. Аз съответно приемам предизвикателството и решавам че може да се сродим ти с моята майка, аз с твоята. Не проявиха интерес. Чакам. Започва да ме обхваща бяс. Но не мога да реша дали е този по рождение или вече са на лице първите симптоми. Оказва се че докторката просто не е в кабинета и я чакаме. Казах аз на сестрата (хм, или бащата на бъдещото отроче на майка ми) каква е случката. Дойде докторката и чувам как „онази какво е казала „ и че „как и Световната здравна организация не можела да ми осигури лекарство против бяс”. Аз съм човек с чувство за хумор, но в случая малко се издразних и на висок тон заявих как това с Организацията и нейната безпомощност в моя случай много ме е трогнало но вече изпитвам неистово желание да ухапя някого. Което предизвика втренчен, възмУтен поглед на лелята до мен. Аз също я изгледах кръвнишки, но не успях да изкарам пяна. В този миг напрегнат излезе сестрата и ми връчи рецепта за тетанус, която да си закупя от аптеката. Кабинета се помещава в една конструкция, в която има клиника, кабинети, аптека, магазини, само погребално бюро няма, но за сметка на това си има църква отсреща. Вярно, адвентистка, но какво от това. В такива мигове вярата придобива глобални измерения и конкретния бог няма значение. Та отивам аз към въпросната аптека. Аптека „Здраве”. О, чудо, имаме много здраве от аптекарката, която очевадно си е тръгнала.
Аз вече съм влязла в роля не бях пила от спирта, провесих нос и джука и като нещастен анимационен герой ,чиито въздълги ръкави се суркат по земята се потътрих към следващата аптека. Там поне беше отворено, връчих рецепта и се почна едно лудо ровичкане по чекмеджетата. Аз примирено и стоически стърча като уруглица. Намериха! Даже ми дадоха и бонус игла и спринцовка! После това 3в 1 не било истина?! Вярвайте бе хора, случва се.
I’ll be back !-каза ви аз заявих аз при завръщането си в кабинета. Сестрата ме мъкне в манипулационната и ми заявява как след инжекцията трябва да изчакам 15 минути.
„За да не приритам, евентуално ?” –питам аз . Ми не, такива били изискванията. Добре.
Бият ми тетануса в рамото, при което ми подаряват още екстри- може да ми се подуе ръката. Това е чудесно, но сама съм си виновна и си премълчавам .Връчиха ми памуче да си натисна поредната за деня дупка и ме оставиха самичка. Натискам аз чинно с памука(аз освен безкрайно своенравна мога да съм и много изпълнителна) и в този миг от към улицата се понася жален котешки вой. После втори .Милите гадинки, явно вестта се е разнесла и са дошли да ми кажат колко съжаляват, ако се бях показала на прозореца съм сигурна как щях да видя как стискат в лапички малки лозунги „Ние те обичаме”. Преглътнах сълзите на умиление, които можеха да се изтълкуват друго яче от сестрата, която влезе за да констатира дали не се търкалям по пода евентуално. Изпратиха ме по живо, по здраво. Дори не ми взеха пари за биенето на инжекцията . Така си уплътних времето оптимално и отидох да си взема лентите.
Ръката ми наистина отказва повече от обикновено, ухапаното се поду и аз сега цяла сутрин се мъча да накълва случката. Ако има правописни грешки извинете, ама наистина се измъчих.
Засега това са последиците, не наблюдавам желание да мъркам, да точа нокти или да кльопвам уши и да съскам. Но ако това стане ще бъде случай на метаморфоза на мишка в котка и ако се случи се чудя дали да дам правата по случая на моята докторка. Или да си търся направо ветеринар. Друга мисъл ,която ми мина вчера че аз мога да хвана бяс и как не мога да заразя котката със СПИН, поради диагностицирана липса на такъв.
Успешен ден ! И дано всеки вижда по нещо смешно в това което му се случва!Ако не веднага,поне не следващия ден,месец,година.Който когато е готов .
Мяу, опа ЧАО! :Р

Послеслов:
Същата година,няколко месеца по-късно ме ухапа и куче.По прасеца.Мисля,че беше,защото го игнорирах.Но не беше така паметно като с котарака.Ако бях срещнала и кит ,предполагам че и той щеше да ми удари един зъб.Е,на хапливка-с ухапаване!Нормално. :Р