Join the new world

Искам да започна тази статия с предварителната уговорка, че тя не цели хронологично описание на битките на България през 2012. Макар и наречена военен обзор, по скоро ще съдържа отношението ми към битките водени от нас в близки и далечни страни. Още с влизането ми в играта в средата на април тази година, попаднах на битките ни с Турция. Въодушевен от възможността да се бия за страната си, аз се почувствах на място. Постепенно с навлизането ми започнаха да ми правят впечатление политическите борби в страната, споменавам и тях макар и бегло защото мисля, че военната ни политика е пряко свързана с цивилната. Войната с Турция се водеше няколко месеца с променлив успех, което накара много хора да не виждат смисъл в това да взимаме регион и да го загубим след няколко дни. По едно време тази война заприлича на истински сериал, и честно казано на мен ми доскуча. Зарязах за малко военните си подвизи и се насочих към икономическо развитие. Така лека полека стъпих на крака. Малко по-късно дойде идеята да се преместим в южна Америка. Идеята ми се стори странна, но пък беше нещо ново и различно от скуката в Турция. Като цяло този поход се оказа пълен провал. След като триумфално се завърнахме по нашите земи се роди идеята да се счепкаме с Украйна. Една кампания с първоначален успех, но като равносметка просто се разходихме. Войната ни с Румъния според мен показа, че все пак сме сила и успяхме да ги смачкаме и да ги задържим известно време. Накрая ще обърна внимание на сегашните ни подвизи в Гърция. Казвам подвизи макар Пловдив и Бургас да са в гръцко владение, защото вчерашното въстание в Пловдив изпълни душата ми с истински ентусиазъм. Много отдавна не бях виждал такава сериозна и страстна жажда за победа. За моя най-голяма изненада вместо обикновената тролня по стените, навсякъде се виждаха хора които от сърце раздават храна и оръжие. Това ме накара с удоволствие да дам всичко в боя. Макар и леко разочарован, че не взехме битката съм изпълнен с гордост от това което видях. За финал мисля да кажа две думи за вече покойната еБА. Разпускането й беше сериозен фактор в последните няколко кампании на България. Много от армейците станаха наемници, така загубихме сериозно количество щета. Надявам се в най-скоро време да се сформира нова армия която да е в състояние да нанася сериозни и точно насочени удари.

Да живее България!