Кой ми пръдна в танка (2) или Ден 5 от хрониките на един Гъз

Day 1,693, 13:25 • Published in Bulgaria Turkey • by TurboGuz

На 200 метра от палатката на командира имаше паркиран танк с надпис на немски. Преведено на български звучи като: Търся турчин за ядрен опит. Добро заплащане. 🙂🙂🙂🙂
Ха, и това ако не е Ахтунг, само той налага турците в 250 килограмови джоланчета(така нарича бомба 250 килограма тротилов еквивалент). Комсомол ме беше изпреварил и вече се прегръщаше с Ахтунг. Вас махст ду хиер или що радиш тука, преведено на нашенски. Отговори, че на път за вкъщи треснал две франсета педерасчета, много ги мразеше, почти колкото турците и понеже били съюзници с Германия, сега го търсят за военен съд.
Ямахата веднага му предложи убежище, хляб и пиячка на корем.

Тежка мисия ни предстоеше. Многобройни противникови танкови колони се движеха към ядрото на битката. Трябваше да заемем съседното възвишение и да спечелим някоя минута на елитните ни части.
След кратък инструктаж се отправихме към точката на засадата. Ние тримата, още 3 момчета от взвода, 2 взвода на казармата и набор от цивилния корпус. Общо 63-ма човека. 12 носехме 50-ки (ракета с 50 килограмов тротилов еквивален) 4 -250-ки. Ахтунг с помоща на един пичага мъкнеха джоланчето.
Заехме позицията, 12-те малки бомби бяхме на първа линия, прикрити визуално от скален ръб, над нас отряд базукари, по фланговете имахме картечни звена и въздушна подкрепа от 14 хеликоптера. Хеликоптерите трябваше да им привлекат вниманието и да ги "дръпнат" в обсега на базуките, оттам резаците да си помислят, че положението е сериозно и да отделят голяма сила срещу нас, да навлезнат в обсега на джоланите и да ги научим да ядат свинско.
Чакахме, всеки се беше притаил, нервите ни бяха обхванали, само Комсомол тихичко ръсеше глупост след глупост.
Много беше тясно и беше залепнал за мене като мръсен слип. Вика: Гъзе, знаеш ли защо във филма Стартрек няма нито един турчин или арабин, повдигнах питащо вежди: Защото е сниман в бъдещето, Гъзе, ха ха , след тази война няма да остане ни един турчин, ха ха ха. Откъде ги вадеше тези нерви и той не знаеше.
Ямахата отброяваше. 10 минути до удар, 5 минути до удар, 60 секунди, готови, въздушен отряд сегааа. 14 хеликоптера се вдигнаха като един, разпериха се във ветрило и се понесоха към турските колони. Направо ги обляха с ракети. 2-ма от нашите ги свалиха с базуки още с първата вълна, турците отвърнаха, бързо се придвижиха към възвишението, до 2 минути се появиха и техни хеликоптери и се завърза въздушна битка. Нашите тактически отстъпиха , но ги изтеглиха в обсега на базукарите.
Сегаа, кой ли може толкова дрезгаво да го извика. 37 човека започнаха обстрел по турската маса. Разбягаха се като пилци, много от тях останаха да лежат . Танкове със скъсани вериги и димящи куполи, разбити хеликоптери, стенещи или просто горящи пешаци. Направо ги разбихме, за съжаление им отне само няколко минути да се окопитят и прегрупират. Изпратиха две огромни батарерии и истинското сражение тепърва започваше. Макар и това да беше първоначалния план, никак не ми се искаше да ме облеят с миномети и няколко стотин тежко въоръжените резаци да напредват към мене.
Бомбаджиите лежахме прикрити зад скалния ръб и само наблюдавахме, предимно нашите. Буууум, 50-ка удари едно от картечните ни звена, бум, бум, още няколко изкараха целия ни ляв фланг от строя.
Ямахата крещеше: петима в ляво, трима отзад, заредете тъпото оръдие. Само 2-ма от нашите хеликоптери се държаха и оказваха подкрепа от въздуха. Казармата свърши базуките, свършиха и патроните: На нож, някой се извика. Стоййй, бързо ги насмете Ямахата. Изтеглете се, отнесете и ранените. Всички с останало оръжие в центъра над скалния ръб.
Турците бавно се предвижваха нагоре, сякаш знаеха какво ги чака, държаха много хлабава редица, а хеликоптерите им държаха дистанция, но в готовност. Бомбаджийте, стой, всички останали огън. Последен напън, кой с каквото имаше, пистолети, картечници, някоя и друга базука. Бавно се затягаха, обсипваха ни с тежки 50-ки, навсякъде летеше пръст и камънак.
Лежах нервно и нежно галех спусъка на ракетата, имах и 9 снаряда за базуката. Положението при Комсомол беше подобно, че и по-зле. Не разполагахме с много, но при подходящ тайминг, можехме да им нанесем непоправима вреда.
Ямахата изрева в радиото: Довечера ще вечеряме в кръчмата и пуйките са основното, удар сегаааа. Надигнах се и натиснах, и светлина и много шум. Явно съм изгубил съзнание, усетих, че някой ме влачи, Комсомол ме измъкваше.

Ужасна миризма, по дяволите, кой ми пръдна в танка, леко отворих очи, а миризмата ме убиваше. Как си Гъзе? безпогрешно дрезгавия глас на Ямахата и пушеше мазна тлъста пура в танка ми. Оххх, боли ме гъзо, май всичко ме боли. И тази смад.

п.п Моля, не ми изпращайте танкове и хляб. Ако намерите как може по някоя бира, иначе съм фул 🙂