БИХ и още нещо (епизод 2)

Day 1,030, 06:33 • Published in Bulgaria Bulgaria • by eDarkAngel
Националната катастрофа БиХ

Дали наистина БИХ е национална катастрофа, заради която трябва да сменим съюза да линчуваме “управляващите” или да си направим сепуку? Накратко отговора е не.

Тук няма да се впускам в дълги анализи от ползата и загубите свързани с БиХ, те са ясни на всички, ще се спра на човешкия фактор.
За мен, а и вярвам за повечето от вас, играта придобива смисъл единствено, когато видя еБългария да постига нещо, пък било то и взимането под наем на регион с висок ресурс. Личните успехи, медали и т.н., нито ме блазнят нито биха могли да ме задържат в играта. Също така, въпреки че винаги ще се бия, доколкото мога, рамо до рамо с нашите съюзници, които и да са те, винаги ще има допълнителна тръпка и желание да го правя в битка, която касае еБългария директно (тоест наши битки).
Какво прави БиХ по различна битка е фактът, че че за първи път ние се бихме за нас, но не за оцеляването си, тоест за първи път имахме шанса да вкусим и от другия аспект на играта, борбата за преразпределение на силите и благата.

Не знам за вас, но за мен това е важен момент в развитието ни. Момент, в който излизаме за първи път от черупката си и си позволяваме да искаме повече, но не само да искаме и да мечтаем, но и да поемем риска да реализираме тези наши желания и мечти.

Тук идва момента на загубената битка. Доста анализи бяха направени и в много от тях има и истини, и неистини. Въпросът не е толкова кой е виновен, защото винаги има губещ и победител, въпросът е да не позволяваме една загуба да ни сломи и да си извлечем поуките от нея, за да не я повтаряме по този начин отново.

Загуби и победи ще има и занапред независимо кой ще е президент, кои ще са “управляващите” или към кой съюз ще членуваме. За мене всяко злато похарчено, за да играем играта до пълните и възможности е добре инвестирано.

Сега и моя анализ на битките от онзи ден, и резултата от тях (това е лично мнение и не ангажирам никой с него).

Атаката на Румъния не беше неочаквана, дори реакцията ни беше доста добра след нейното стартиране. Аз дадох заповед да се брани болницата и не ни стигнаха 2-3 хода, за да можем да я защитим, докато получим достатъчно подкрепления, за да спрем първоначалния щурм. След като болницата падна, веднага издадох заповед никой да не се бие повече в Русе (това беше преди въстанието в БиХ).
Ясно беше, че веднъж загубена болницата само щеше да работи срещу нас и да ни отслаби за евентуална атака по БиХ. По време на този начален щурм, еБългария направи около 60К щета в Русе. След заповедта за отбой имаше хора, които продължаваха да се бият, но като цяло играчите спряха и чакахме дали ще има въстание.

БИХ и първия опит.

Въстанието както очаквахме стартира и се появиха между 250 и 300 елитни ЕДЕНски войника, които започнаха методично да си проправят път към болницата. Отне им малко повече от час да стигнат до болницата - време, което ни даде възможност да се мобилизираме и организираме, както и на съюзниците ни да пратят мобилни части. Това беше благодарение на разположението по картата на множество цивилни, единствената слабост беше, че в зона 1 според плана за разположение нямаше нужните хора.
Атаката по болницата беше много силна, в един момент по над 170 бойци се деплойваха и удряха по нея. Благодарение на един аржентинец, който в ключов момент от битката зае сам поле, което не позволи един ход на противника да се деплойне в близост до болницата и многото изразходвани от нападателите ресурси, за да стигнат до болницата, атаката макар и на косъм беше отблъсната.

През нощта

Доста хора дежурихме онази нощ като не бяхме сигурни дали да очакваме атака от американците. Въпреки че имаше един опит за по-малка атака, тя не застрашаваше позициите ни.

Края на битката за Русе.

Тук се породи малко противоречие в командването, аз бях на мнение никой да не се бие в Русе и бях готов да отстъпя региона и да го контраатакувам преди края на битката, за да нямат възможност румънците да стартират атаки по София, както и всички други български региони.
Феникс командването беше преценило, че можем да вземем и двете битки. В крайна сметка дадох зелена светлина на еБГ армията да участва в битката за Русе. Там голяма съпротива нямаше и беше взета сравнително лесно. Какво натежа при крайното ми решение - фактът, че резервите ни от хляб бяха на практика изчерпани и пред нас предстоеше още едно опълчение в зоната на болницата, където нямаше да е от решаващо значение хляба, а бройката биещи се. Отстъпването на Русе и контраатаката криеше риск, румънеца да е по-бърз с бутоните и да стартира атака по София, което щеше да представлява доста по-сложна ситуация за нас и много рискована.

Втората атака по БИХ

Втората атака протече по същия начин като първата с една голяма разлика, нямаше ги онези 400 души на пътя на ЕДЕНци, които да ги забавят и да ги накарат да изразходват част от ресурсите си. Атаката този път беше по столицата и протече по същия начин с една разлика, че този път в решаващия момент те успяха да вземат столицата и ние не можахме да я върнем на следващия ход, като в нея останаха около 20 души.

За решаващи фактори в тази битка трябва да се смятат изчерпването на хлебните запаси на нашия пазар (до някаква степен и спекулата с хляба, която се появи), липсата на повторно разполагане по картата на цивилното население през деня и огромното количество злато използвано от елитните отряди на ЕДЕН при атаката.
Трудно е да се направи точна сметка, но връщането на БиХ е струвало на ЕДЕН или който го е финансирал между 5-7К злато (включително 1К злато за атаки). Въпреки това битката беше решена на косъм.

Какви изводи можем да си извадим.
Феникс подцени втората атака и не изпрати достатъчно бойци, но решаващия фактор беше по скоро разликата в златото и то в много кратък момент от време. еБългария има по-голям потенциал отколкото сме мислели в такива битки и това, което ни липсва най-много е ресурси за водене на такива битки. Икономиката ни все още не може достатъчно бързо да трупа огромните резерви нужни за такива битки, както и печалбарството взима връх над националните ни интереси.

Второто е по скоро проблем, че не се взима в предвид, че загубата на един такъв регион ще означава загуба на пазар и много по-големи финансови загуби в бъдеще от моментните пропуснати спекулативни ползи. Това е така, защото до сега сме водили такива битки само за оцеляване и разлика в икономическото състояние преди и след не е имало.

За илюстрация ще кажа само, че икономика ни има нужда от приблизително 1К злато в хляб като резерв, за да може да води такива битки нормално, нещо, което трудно се реализира за 2-3 седмици и невъзможно на този етап за държавата. Това ще трябва да направим в бъдеще.

През 3те седмици, в които БиХ беше еБългарски от допълнителни данъци сме възвърнали около 550 +/-20 злато от разхода за него. Ефектът върху БГ общността беше многократно по-голям.
Освен активизиране на множество фирми и играчи, започна да се наблюдава завръщането на стари играчи, отказа ли се поради една или друга причина. Подеха се инициативи и то не само от държавата, което е добре не трябва, а и не може всичко да се оставя на плещите на държавата.
Проведохме една от най-големите битки в БГ, която поне за един ден ни сплоти като нация и резултата, от която породи доста емоции. Това показва, че сме готови за следващата стъпка, да станем играч на голямата сцена. Емоциите често играят роля в такива моменти, така че е нормално и няма нищо лошо те да бъдат показани. Въпреки това трябва трезва преценка и цели, които да следваме, такива които ни помогнаха да вземем БиХ и да затрудним максимално ЕДЕН да ни го вземе.

Феникс или ЕДЕН

За мене дебат Финикс или ЕДЕН няма по една проста причина. За нас нищо няма да се промени и не приемам настроения по повод, който и да е от нашите съседи в реалния живот като довод. Ще се намираме в същата геополитическа ситуация като сега - между две силни противникови държави и две силни съюзнически такива. Когато еРумъния премине през България и стигне Азия важност ни за ЕДЕН ще спадне и няма да се различава от сегашната ни във Феникс.
Разликата обаче ще е в позициите, които тепърва ще трябва да градим като нов член, както и недоверието на всички по отношение на нас, като страна отметнала се от своите съюзници в даден тежък момент. Както и да се погледне негативите са повече и лично за мене неприемливи на този етап.

Феникс в момента е в тежък момент, но това не е за първи път, колелото ще се завърти отново и нещата ще се променят. Ще напомня само, че преди 8-9 месеца на картата липсваха и Франция, и Германия, и Словения и България. Сега това са все страни, които се развиват и стават по-силни от ден на ден. Интересно е да се спомене, че Феникс към края на В1 имаха пълна хегемония, която се изрази и в затриването на Хърватия в началото на В2. Тази хегемония продължи и след това като Русия си правеше разходки из САЩ за забавление.
Повратната точка може да се проследи до хаковете и атаките на полския хакер. Дали нарочно или не след неговите намеси, от които основно потърпевши бяха държавите във Феникс, баланса беше преобърнат и по настоящем ЕДЕН има преимущество. Това обаче не трябва да е причина за напускане на кораба (знаем кои напускат кораба първи), а за повече работа.

Висок регион – кога пак ще имаме?

Регион с висок ресурс еБългария ще има скоро, по един или друг начин. На последната среща на Феникс поставих въпроса и искането ми беше прието като втори приоритет за съюза в момента.
Нормално е първи приоритет да е освобождаването на руските територии и смятам, че трябва да направим всичко по силите си за постигането на тази цел. Що се отнася до регион с висок ресурс за еБългария, вече се работи по въпроса, но за да не бъда обвиняван, че поемам ангажименти и не ги спазвам ще ви уведомя, когато има конкретна договореност (това може да бъде и до 3-4 дена, но може да бъде и 2-3 седмици и повече).

Има ли живи още, предполагам не, затова стига толкова за днес. Има една стара и изтъркана максима, която в реалния живот не винаги важи, но в една игра е повече от удачна:

“Каквото не ни убие, само ще ни направи по-силни.”

А в една игра няма нищо, което може да ни погуби освен самите ние. Смело напред бъдете различни, бъдете себе си и не се задоволявайте лесно, искайте да постигнете всичко, което може с постоянство ще го направите.