Join the new world

Дебелия седеше на тротоара пред квартирата и чоплеше усилено в носа си, обзет от желанието да извади, онова парче засъхнал секрет, залепено чак на дъното на "пещерата".
- Ужас - възмутено извика лелята, която минаваше по-същото време пред него - не Ви ли е срам, да си ровите в носа?

Шишо наведе леко главата без да вади пръста от носа си, добави и допълнително усилие да изкриви погледа си само и само да види източника на ужасният писък, който бе смутил тежката борба между човекът и сополът. След като се увери, че лелята е просто безобиден свидетел, той отново изпъна врата си на горе и още по-ожесточено завря показалеца си в лявата ноздра, а тя горката изглеждаше токова разширена, че вероятността да се свие в предишният си размер клонеше вече към нула процента. След още десет минути Дебелият продължаваше да стои на тротоара с широка усмивка на лицето си. Заради шкембето което не можеше да стои в равновесие, Шишо се беше наклонил на страни подпирайки се с едната си ръка, докато с средният пръст и палецът на другата усилено правеше кръговидни движения.
- Това е еволюцията - каза си той на глас
Докато всяка средностатистическа маймуна би изяла дара на "пещерата", то Дебел Сашо нямаше такова намерение, а като един зрял човек от мъжката част на човечеството се бе заиграл лудо с намереното съкровище, правейки го първо на топче, а след това топчето на плосък диск. Това продължи до мига в който и последния милиграм вода изчезна, попит в кожата на Шишо и "неземната" материя се превърна в прах.
Въпреки ужасното събитие, Дебелият не изпадна в паника а точно обратното. Той хладнокръвно се надигна и седна на двата бута едновременно опитвайки се да стабилизира разклатения си корем. След секунди изпъна отново вратът си, надигна глава и този път забучи показалеца в дясната ноздра, мислейки си колко е добре човек да има винаги по две ноздри под ръка