Join the new world

Непокой

Малката градинка с изкуствено езеро, намираща се зад палата, беше единственото незасегнато от всякакви битки място. Брезите и плачещата върба бяха излекували раните си и излъчваха така нужния за Хита покой.
Множество въпроси без отговор относно брат й се въртяха вихрено в главата й. Щеше ли да намери отговорите и да намери покой? Как щеше да излекува раните в душата си?
- В един момент имах брат, а в следващия собствената ми ръка прекъсна живота му.- рече Хита и обърса сълзите си с длан.
- Ти си виждала в него врага и не си знаела, че в него е заключен брат ти.- рече утешително Фрам, застанал тихо зад лявото й рамо.
В скръбния й унес той не смееше да я заговори и мълчаливо гледаше шепнещиге клони на върбата.
- И аз изгубих баща си. Но ти имаш мен- продума младежът- Винаги си ме имала...
Момичето се обърна и го прегърна неочаквано.
- Знам... Колко по-просто живеехме в шатрите на клана. Светът беше по-малък и уютен, а сега-огромен и нараняващ.
- Няма да допусна да те наранят-прошепна Фрам и я целуна.

Пирът на победата

Решиха да направят пир за победата на третия ден. Викингите погребаха войните си, а враговете им всъщност ги нямаше- те се бяха стопили, лишени от дъха на Локи.
Великаните помагаха най-много, носейки дърва и дивеч.
Магда наблюдаваше с усмивка как великанът Убе стои мирно на един камък, а Яра измъква една по една стрелите от кожата на гърба му, превърната на игленик.
- Ти си истинска мъчителка- мърмореше великанът- Ох, тази заболя!
- Хайде-хайде! Потърпи още малко! Не ща таралеж за съпруг!- засмя се Яра.
Убе се ококори и пак изпъшка. Беше си намерил майсторката, но това се оказа доста приятно.
Пирът беше под открито небе, тъй като нямаше нито една оцеляла сграда, която да побере всички. Великаните бяха решили да поостанат, за да изградят каквото може с майсторското си строителство.
На пирът дойде дори джуджето Балин с един свой чирак. Той разгледа внимателно меча на Один, изхъмка няколко пъти и дърпаше брадата си замислено. На въпросите на чирака си отговори с халосване по главата с торбата си. За късмет на пишман ковача тя беше с резервните дрехи за празненството.
- Чудя се как и защо Ерик е допуснал да стане от обикновено момче в предводител на злите сили. – рече Хита, макар всички да отбягваха тази тема на празника.
- Трудно е да се бориш с бог. Може и да е бил изкушен от магията. Но тя е като двуостър нож- рече Ото
- Магията е като двуостър нож. Тя променя света, но и духа на този, който я използува- довърши мъдро Балин.
Веселата песен за драконите, измислена още в началото на пътешествието им отново се лееше щедро, заедно с пивото.
Да пием за дракона, ейл да се лей
и всеки викинг от сърце да запей.
Че връща се вярата в старите дни,
във меча на Один, що мрак победи...

Криптата на последното откровение

Фрам отиде в гробницата сам, за да върне меча на мястото му. Трябваше да изълни обета си, колко и да му се искаше да се наслади на силата му.
- За какво ти е? С него не можеш да сечеш дърва- беше казал весело Ото.
Поправен от златистата светлина на боговете, мечът изглеждаше като нов, без следи от счупване.
- Струва ми се, че нещо не сме доразбрали в тази крипта- беше споделила Хита.
Младежът премина през отломките на драконите и покрай саркофазите на инглингите. Стори му се, че усеща духовете, които го наблюдаваха дали ще постъпи правилно.
Той положи меча обратно в каменната ножница на древния войн и отстъпи мълчаливо.
Трябваше ли да има някакъв отговор?
Призрачният образ на Агенар се появи и се усмихна.
- Надявам се да си си научил урока- рече той, след като известно време наблюдаваше Фрам изпитателно.
- Ще ми липсва.- промълви момъка, гледайки вълшебния меч.
- Какво е едно желязо? Мислиш ли, че нямаше да ръждяса за тези векове? Тайната е, че меча е изтъкан от дух. Той е твоя дух и вяра, в единение с тези на боговете.
- Искаш да кажеш, че винаги ще го имам? Но защо баща ми не го е сторил?- рече замислено младият викинг.
- Не го съди тъй строго. Той вложи духа и вярата си в теб. Ти и Хита бяхте неговата вяра и надежда.- отвърна призракът и изчезна.
Фрам тръгна към изхода на криптата. Стигнал до светлината, той вдигна дясната си ръка и в нея се появи меча.
Младежът отпусна ръка и оръжието изчезна. Усмивка озари лицето му. Беше преминал изпитанието и станал войн на Светлината...