Честваме 141 години от раждането на Гоце Делчев

Day 1,902, 23:59 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Avitohol17
Община Благоевград ще почете 141-годишнината от рождението на Гоце Делчев, съобщиха от пресцентъра на общината.

Ритуалът по полагане на цветя ще се състои от 11.00 часа, пред паметника на революционера на площад "Македония”.

В знак на признателност към делото на бореца за свобода ще бъдат поднесени цветя, като на церемонията са поканени политици, общественици и граждани.

Гоце Делчев е роден на 4 февруари 1872 година, в град Кукуш. Той е виден български революционер, водач и идеолог на борбите за национално освобождение.През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година.
Възгледи

Делчев е привърженик на лявото течение в Македоно-одринското освободително движение и има анархо-социалистически и републикански убеждения, които постепенно еволюират. Той не подкрепя решаването на Македонския и Тракийския въпроси чрез непосредствено присъединяване на двете области към Княжество България. Стои зад идеята, че Македония и Одринския вилает трябва да се обособят като самостоятелна автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности живеещи в нея. Като следващ етап той вижда развитието на тази единица, като република в контекста на бъдеща Балканска федерация или конфедерация.[10] В същото време той не изключва и възможността Македоно-Одринска автономна област по примера на Източна Румелия да се присъедини към България. Самият Делчев определя себе си, както и славянското население в Македония и Одринско като българи. Приблизителна характеристика за неговите променящи се политически възгледи, дават следните мисли:
„ Гръцките свещеници и учители са пречка за нас. Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим турското робство.[11]. “
Кюстендил 1902 г., Баба Дона Ковачева, Марко Секулички, Гоце Делчев, Михаил Герджиков, Петко Пенчев и Тодор Станков.
„ Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото Българско отечество.[12] “
„ Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили.[13]
Убийството на Гоце Делчев
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия Солун — Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. След еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.