Join the new world

Кралицата и драконката

Синкавите дълбини на реката я влачеха. Колко е хубаво да се рееш без посока, да забравиш всичко. Но това не беше възможно. Някъде дълбоко в нея светлината пулсираше и не й даваше покой. Хита отвори очи и се закашля на повърхността. С труд се довлече до ронливия бряг и съгледа драконката , обгорена от мълнията. Фрида беше успяла да предпази драгоценната си ездачка.
Без капчица сили, Хита приседна и положи главата й в скута си, ронейки сълзи.
Така ли щеше да свърши? Не беше преценила достатъчно силата на боговете, за да остави от нея за сблъсъка с черния принц. Сега нямаше магия да изцери умиращата Фрида.
Беше срам за баба й и за толкова много хора, гледащи я с надежда.
Драконката отвори едно око.
- Не бързай да ме отписваш- рече тихо тя- Отивай. Те те чакат. Ти си драконовата кралица.
Хита въздъхна и стана, без да обръща внимание на дрипите, с които бе облечена.
Шумът на битката наближаваше със всяка трудна крачка. Със или без магия, тя трябваше да бъде там, до сетния миг.
Внезапно се усмихна, усетила невидимо присъствие. Боговете я гледаха учудени.

Да бъдеш скалд

Да бъдеш скалд и да пееш балади съвсем не означаваше да си герой, макар в сянката на героя трябваше да се покаже немалко храброст, за да опишеш подвизите му.
Ото се бе разположил на върху останките на един загубил формата си монумент, откъдето се виждаха добре размерите на битката, достойна за перото му.
Великаните бяха приключили с фланговете на ледената армия и сега затягаха обръч около центъра. Там черният принц и елитните му войни се биеха ожесточено.
Ото скочи върху стената и се затича по нея, за да види по-добре финалния сблъсък. По пътя няколко противника получиха заслужен урок от стрелите му. Предната врата бе подходящо място за наблюдение, тъй като бойниците й се издигаха по-високо от останалите.
Сега можеше да се вижда по-ясно двубоя между Фрам и ледения властелин. Мечът на Один, сияещ сребърно се сблъскваше с черния меч на противника, изтъкан от мрак и смърт.
- Богове! Това е самият Локи!- възкликна Ото ужасен.
Внезапно мечът на Один се счупи и парчетата отлетяха зад главата на бога, който не им обърна повече внимание. Злорадо усмихнат, той вдигна меча си.
Ото затаи дъх и премери разстоянието. Трябваше да бъде точен. Стрелите му изсвистяха и се забиха в ръката и рамото на Ерик, преди да стовари меча си върху Фрам. Бог или не- тялото беше на смъртен.

Счупеният меч

Локи изпусна меча си и се обърна назад, за да изтръгне стрелите.
В хватката на Локи, Ерик се чувстваше като кукла на конци, сееща смърт. Гледайки през очите си противника, той не изпита омраза, изолирайки се от чувствата на злия бог. Концентриран в битката, Локи навярно щеше да изпусне контрола в момент на разсейване . Младежът чакаше търпеливо този миг, за да поеме контрол над тялото си. Болката в ръката беше неописуема.
Това беше!
Незабелязяно за всички, зад биещите се мъже се появи драконовата кралица. Мнозина я помислиха за призрак в окъсаните одежди. С разчорлени коси тя държеше дръжката с остатъка на меча и я заби в тялото на черния владетел.
Локи изрева и се опита да отблъсне Хита, но ръцете не го слушаха. Това противно момче в тялото му пречеше. Той видя как ръцете му дозабиват острието в гърдите му.
Ерик се бореше. Той се опитваше да поеме въздух и да сложи край на Локи, заедно със себе си. Властелинът на мрака изрева и като черен дим излезе от него, оставяйки го пак същото момче, което беше преди толкова години.
Момичето пред него се наведе, опитвайки се да разбере какво иска да каже.
- Сестро...- каза умиращият и издъхна.
- Не, не,не!- нареждаше Хита, коленичила до брат си, изпуснала меча на Один.
- Нищо не може да се направи. Свършено е.- опита се да я утеши Магда.
Драконовата кралица се изправи и ги погледна с ясните си очи, окъпани от сълзите.
Тя взе дръжката на меча и златната светлина избликна от дясната й ръка, правейки го отново цял.
- Защо се счупи?- попита ни в клин, ни в ръкав Фрам, който пое меча.
- То е защото не повярва достатъчно.- отвърна Хита с гласа на Один.
Да бъдеш скалд съвсем не значи да си герой. Но понякога две точни стрели в нужния момент правят баладата със щастлив завършек.