Бележката – Мастиленият лабиринт

Day 4,409, 09:28 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DonBobolino

Морфей седеше на своя стол и съсредоточено пишеше. Използваше молив и най-обикновен лист хартия, който беше откъснал от своя поизмачкан тефтер. Когато преди малко другите го видяха какво прави, го попитаха защо не използва компютър, както всички останали. Или поне телефон. Все пак е толкова по-лесно. Имаш авто-редактор, различни шрифтове, които могат да направят написаното много по-красиво и най-важното четливо.

Тази сутрин, а може би беше вечер…

Всъщност в това измерение времето нямаше никакво значение, защото нямаше нито ден, нито нощ. Само вечен мрак, осветяван от прожекторите на машините. Какво значение има времето за една къртица? Никакво. Тя не вижда нито, през деня, нито през нощта, защото не й е нужно. Понякога Морфей се чувстваше именно като къртица. В своя дом, на километри под земната повърхност понятията за ден и нощ нямаха значение дори, за да се ориентира човек дали е време да закусва, обядва или вечеря. Просо се говореше за време за храна. Часовници обаче имаше. Все пак трябваше да се ориентира кога трябва да свърши нещо, като например да говори с другите.

С годините, прекарани под земята, все по-малко му липсваха понятията за ден и нощ. Когато отиваше в другото измерение гледката на слънцето и синьото небе не му правеха впечатление. Лунната нощ не будеше романтични чувства, защото знаеше, че всичко това е измислено и не е реално.

Затова тази сутрин или може би вечер, когато срещна старата странна жена в другото измерение единственото, за което можеше да мисли беше техният разговор. На пръв поглед разменените думи бяха като бълнуване. По-скоро загадки зададени от сфинкс на пътник в пустинята. Виждаш, че имат смисъл, но някак си ти убягва. Така стана и с нейния съвет да напише съобщение с молив на хартия. Единственото, което му хрумваше като причина да го направи беше, че на машина не можеш да имаш доверие. Имаше стотици кодове, които могат да хакнат написаното на компютъра, да разбият кода, ако съобщението е кодирано и да го препратят „където не трябва“. Телефонът също може да бъде проследен от машините.

Машините бяха врага в неговия свят и затова хората трябваше да бъдат по-изобретателни. Когато няколко часа след срещата с Оракула Морфей седна да пише на белия лист хартия, вече му беше ясно, че това е алтернативният начин да координира действията си с Избрания. Последните съобщения по телефона до него бяха прихванати от врага и това доведе до смъртта на много хора. Така и не се разбра какво е стигнало до Него.

Моливът му тихо скърцаше по хартията и разкривените букви се появяваха и запечатваха на нея. Писмото изглеждаше грозно и почти нечетливо. Преди да сгъне листът на четири Морфей се поколеба. Дали Избраният ще може да разчете написаното? Реши, че трябва да все пак да опита. Сложи листа в малък цилиндър и го предаде на командира на разузнавателния кораб. Той трябваше да го достави на Избрания. Мисията беше опасна и щеше да отнеме няколко дни.

След 42 часа корабът попадна на ескадра от дронове и бе унищожен. Цилиндърът бе занесен в най-близкия команден център на машините, но разкодирането на съобщението се оказа сложно. Най-напред ги затрудни разкривеният почерк на Морфей, който подобно на останалите лекари, не се славеше с краснопис. След продължителен анализ той бе разчетен, но машините така и не схванаха текста. В крайна сметка бе взето решение съобщението да бъде препратено на определени индивиди в Матрицата и да се разчита, че сложният човешки мозък ще го дешифрира. Получателите бяха определени на случаен принцип, като се търсеше общности, в които присъстваше псевдонима Морфей. Машините се надяваха, че така могат да стигнат и до Избраният. Слуховете за съществуването му някъде в другото измерение бяха стигнали до тях и бе взето решение да бъде издирен и ликвидиран.

Сложният софтуер избра и задейства протоколите за следене. Така точно на 6 декември в 23:34 земно време на стената на странната игра еRepublik се появи следното съобщение от Morrpheus:

„Пуйките наближават. Отстрелваме ги във въздуха. Легените са готови за бой с виолетки. Ще се бием в т60. Имаме нужда от АСТЕРИЯ“.

Съобщението, което в реалния свят би означавало – „Крилати ракети наближават Зион. Спираме ги във въздуха. Сателитните фазови оръдия са подготвени. Ще се бием с машините на платформа Т60. Очакваме боен кораб АСТЕРИЯ да ни дойде на помощ“, предизвика фурор на държавната стена в играта. Най-после дългоочакваната битка с еТурция щеше да се случи. След месеци на дебнене и тактическо надиграване, те идваха, за да премерят сили с българските играчи. Предстоеше велика битка срещу ботовете на КОД – жалки машинни издънки, които най-накрая щяха да бъдат прегазени. Щом самият Морфей, познат като Док, щеше да води сраженията, победата беше сигурна.

В това време в своя скромен дом Боболино със задоволство установи, че е избран за еПрезиднет. Чакаше го много работа. Започна да си води кратки бележки какво трябва да се свърши. Правеше го на окъсан лист хартия, който случайно се въргаляше наоколо. Не можа да намери химикалка, но пък му попадна очукан молив.

Бе стигнал до „Да пиша на Морфеус и да го питам как да организираме защитата на…“, когато на вратата се позвъни. Боболино прекъсна заниманието си и отиде да отвори. На прага стояха трима души, облечени в строги черни костюми. Носеха плътни слънчеви очила. Този най-отпред се усмихна или по-точно направи озъбена гримаса, имитираща усмивка.

- Казвам се агент Смит. Може ли да поговорим за съобщението Ви към Морфей…Впрочем случайно Вие да сте Избраният?

- Разбира се – отговори ведро Боболино – току що ме избраха за...

Прозвуча пистолетен изстрел. Бележката с президетския план за война с КОД падна на пода. Няколко капки прясна кръв заличиха името на Морфей...