Мигове (авторско)
Morrpheus
Понеже B0R1L сериозно е решил да завземе топ-а със статии реших да се опитам да попреча на това вероломно деяние.
Предупреждавам - ако смятате, че стилът ми е твърде депресивен по-добре пропуснете останалите редове. На другите - приятно четене.
Времето никога не и стигаше. Откакто човекът в който беше лудо влюбена реши да я зареже, защото отказа да направи аборт беше в непрекъсната надпревара с него. Опитваше се да балансира между това да бъде добра майка, грижовна дъщеря и съвестна служителка, но понякога 24 часа бяха твърде малко за да се справи с всичко това. Налагаше и се да прави компромиси - със сънят си, с мечтите си, а понякога и с очакванията на любимите си хора. Не винаги успяваше да бъде навсякъде където имаха нужда от нея, защото живееше във време, в което човечността беше отстъпила мястото си на бясно надбягване в търсене на материално благополучие. Но като че ли най-лесно правеше компромиси със сигналите на собственото си тяло. Не му обърна внимание когато месечният и цикъл се обърка. Помисли си, че е стрес. Не я впечатлиха и болките в корема - нормално, нали улисана в изпълнението на неотложните задачи честичко забравяше да се храни. Реши че нещо не е наред едва когато започна да изпитва тъпа болка в костите, а коремът и се поду леко.
Имате рак - беше тежката присъда на гинекологът. Прегледах програмата си, операцията ще е след четири седмици…
Всичко около нея и най-вече времето изведнъж придоби нови измерения. Беше само на 39, а сякаш някой беше стартирал обратното броене на някакъв злокобен хронометър. Всеки път когато затвореше очи виждаше ужасът в очите на дъщеря си, когато и каза за болестта си. С него, както и със своят собствен можеше да се бори само по един начин. Имаше дълъг списък с неща, които искаше да направят заедно когато има достатъчно време затова. Сега имаха време. Цели четири седмици.
Опитайте се да мислите за нещо хубаво - каза анестезиологът, докато сестрата започна да инжектира сънотворното. Унасяше се. Отново беше на брега. Залезът беше обагрил небето в алено, най-красивият залез, който беше виждала. Морето беше спокойно и примамваше с наситеният си син цвят. Лекият бриз носеше аромат на свежест и разхлаждаше летният ден. Те седяха на пейката, хванати за ръце с дъщеря си. Бяха успели да изпълнят повечето неща от списъка. Видяха места за които мечтаеха, правиха лудориите, за които преди никога нямаше време, но най-хубаво беше усещането да бъдат заедно. Дъщеря и стисна ръката и по-силно:
Знаше ли, мамо. Не съм готова да те загубя. Ти си най-добрият ми приятел…
Отмести къдрицата паднала пред очите и, изтри сълзите от бузите и и за секунда през съзнанието и премина всичкото щастие от последните дни. Можеше да се закълне, че това е най-щастливият миг в животът и.
Далечен звук я събуди. Беше алармата на мониторът в стаята. Отвори очи и видя лицата на любимите си хора. Нещо не беше наред. Усещаше напрежението тегнещо във въздуха. Сякаш за да напомни за себе си, болестта и прати поредна порция пронизваща болка в бедрото. Чак сега видя познатото лице на лекаря. Гледаше уморено и тъжно.
Не успях да направя кой знае какво. Туморът е прекалено напреднал. Взех проби. Ще изчакаме резултатите и ще започнем химиотерапия. Прогнозата не е добра. Остават ти месеци, може би няколко години…
Чу задавения хлип на дъщеря си. Видя как погледът на баща и помътня. Усети как и се повдига.
Месеци, години… Прекалено дълго беше живяла в надпревара с времето. Минало, бъдеще, всичко това беше загубило смисъл. Преглътна сълзите си. Стисна ръцете на любимите си хора. Знаеше едно - не времето, което и оставаше имаше значение. А миговете. Мигове като онзи на пейката край плажа.
С уважение,
Morrpheus
Comments
Силно.. о7
o/
Много хубаво
И тъжно 😞
Все неосъзнати писатели в тая игра... 🙂 Че и читатели филолози има, все едно чета "Съвременник". Не е хубаво да се чете за ракове, лупуси и подобни гадости. Всеки е загубил някой близък така.
Хубаво или не - това е животът край, че и на самите нас. Ако не ти се чете, пропускаш. Не разбирам какъв ти е проблема.
То така или иначе не го прочетох... живота го знам, скоро бях на конференция пак за ракове и лупуси ставаше дума... Сега разбирам че си претръпнал, но не всички са така. 39 е кофти възраст, загубих приятел.
Мислех да пиша, но няма смисъл, защото и двамата знаем, че ти знаеш всичко. Всеки има право да прочете написаното или да не го прави. Личен избор.
П.п. С някои неща човек не може да претръпне...
Хаосе, засрами се бре!
Морфа е доктор, помогнал е на хиляди човека.
Ти няма да издържиш на неговото натоварване само един ден и то само да седиш край него и да гледаш.
Така че, наистина, не е много уместно да контрираме статията.
Можем само да напишем едно - Браво 😉
От какво да се засрамя? "Морфа" е приспал блаженно хиляди човека. Това му е работата. Но блаженството е само докато се унасяш...
По-често пиши...
Браво!
Не искам да чета подобни неща. Достатъчно проблеми си имам и сам.
Но те разбирам. Половината от детството ми премина в болница - леля ми и майка ми бяха медицински сестри, баща ми - фелдшер. Присъствал съм на всякакви манипулации, включително и на операции.
Усещам съм напрежението, което ти изцежда силите. И въпреки това екипът остава часове концентриран над пациента.
Затова едно от желанията за професия бе да стана лекар. Смятах да обединя официалната медицина с народната в името на по-доброто лечение.
Някои пият, други ходят за риба. Ти се разтоварваш с писане. Всеки има своя си начин да запазва функционалността си без да губят човечността.
Моите уважения, докторе!
успех, тогава ДОК , мислих, и аз ще се постарая да вкарам 5 от 5 в топа о7 обявявам две статии!
едната ще е за първия опит за зачеване на ебебета в Ингрес обществото - чата Бесни пенсии - защо ли ми напомнят на някои. Ще прецените колко се постарах, но беше като с Еми - много трудно и упорито... пък скоро да видим дали ще върже - ще напомня и за срещата на Акага, която е единствената дето трябва да е в топа
втората ще е е закачлива отново - адресирана към дикти с извинение за спама ми и ще я пусна след като си легне, че да не го нервирам днес, че май съм го ядосал...
о7 о8
"Без мъка и радост животът човешки е нещо по-лошо от пъкъл „
Уви, има и подобни човешки съдби, които ни карат да се замислим кое е важното в живота.
o7
o7
"П.п. С някои неща човек не може да претръпне..."...факт..
Alex Zvezdev преди 52 минути
Медалът Герой на битка е присъден за направата на най-голяма щета в битката за Islamabad, Punjab за Гърция срещу Пакистан.
Коментар
·
2
👍
😍
Love
data.citizenData[post.authorId].name
Alex Zvezdev сега
15° C
Значителна облачност
Макс. 23° Мин. 11°
Добро утро, Александър!
В момента е облачно в/ъв Sofia, Bulgaria. The forecast today shows a high of 23° and a low of 11°. По-късно днес има вероятност да завали
Коментар
·
Like
е, казват му - живот...
Без коментар.
o7
о7
o7
о7
B0R1L ГЛАСУВАЙТЕ ГИ ЗАРАДИ МЕН МОЛЯ!!!
https://tinyurl.com/y23lp2hv 1 Night at MoD
https://tinyurl.com/yy6xfhty to Dicty
https://tinyurl.com/y2n4xc9j 10 shots in eBar
https://tinyurl.com/yyfn738c My eMarriage
https://tinyurl.com/y2oc456g Me as PP of NB
https://tinyurl.com/y5yvfafo 101 for NB
https://tinyurl.com/yyuryjtq SPAM: BORIL
https://tinyurl.com/yy34mz5g History
https://tinyurl.com/y5zco6jh ART
https://tinyurl.com/y5xuwlev 2 GIFTS
Много красиво. Ще се радвам да чета още.