Вярвай!

Day 4,021, 13:08 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Morrpheus
Здравейте, еБългари.

"Пак ли" - ще каже някой.
"Толкова много патос за една глупава игра" - ще добави друг.
"Да ама ако не бяха китайците"...

И сигурно ще са прави.
Но това не променя факта, че дни като този са миговете заради, които със сизифовско упорство влизаме в играта всеки ден, отново и отново.

Днес преживях отдавна забравена емоция. Да зарежем сметките, да загърбим различията, да жертваме събирани с много търпение ресури и да бъдем Отбор. В името на една виртуална общност, събрана в крайна сметка от любовта си към България.

Мигове като този трябва да се помнят, защото нагледно ни дават пример какво можем да направим ако решим да се обединим зад кауза. И е прав Бакалина, дано успеем да пренесем тази емоция извън света на пикселите, защото виртуален или реален, противника трябва да знае, че с група обединени българи шега не бива. Както е било в миналото. Както беше и днес.

Случиха се интересни неща в тази битка:

- в чата на мавериците след втория въздушен рунд докато правехме опит да изградим стратегия, повечето от нас, в това число и аз мислехме, че битката е обречена. Защото не се виждаше как ще пробием в д3. Тогава се появи Перин, и така както само той си може просто отказа да приеме, че можем да загубим.

- в хода на този епичен рунд в д3 началото беше почти депресиращо. Стената почти не мърдаше и надеждата сякаш угасваше с всяка минута. Тогава се появиха китайците и начина, по който се биха за нас ми върна надеждата, че в играта има нещо повече от интереси. Надявам се външно да намери подходящ начин да им благодари, защото това е най-малкото, което можем да направим.

- след това вероятно виждайки усилията, които полагаме, искрата сякаш не остави безучастни много други играчи и постепенно топ 50 се напълни със знамена от различни приятелски страни. Чудото се случи, стената помръдна и в крайна сметка успяхме. Лично аз не съм се чувствал толкова приятно от времената, когато в играта нямаше дивизии, маверици, СО, а силата ни беше в това, че дали ще спечелим или загубим нямаше никакво значение, защото знаехме, че сме направили всичко възможно.

Помните ли филма 300. И къде се крие силата на фалангата. В това, че всеки един от брънката защитава съседа си. Е точно това почувствах днес. Че всеки един от нас се бие заради другия до него. Че утрешния ден и следващата битка нямат значение, защото днес е важно да бъдеш гръб на приятелите си.

Благодаря ви, приятели.
За мен беше чест да се бием заедно.
o7

С уважение


П.п. За да отпразнуваме успеха, всеки оставил коментар ще получи по 5000 единици храна. Бъдете търпеливи, никой няма да бъде забравен, просто може да почакате ден-два докато и последния човек си получи обещаното.