Join the new world

Така започвам, мила моя.
Някъде, преди 5-6 години, се загнезди в мозъчето ми идеята, че мога да ползвам сеир павилиона за да те открия. И понеже ти не си обикновена жена, а ЖЕНА, изтрих плявата - 500-600 човекоглави, оставих няколко четирилистни детелинки и роднини, и казах старт. И тъй като желанието ми да изпъкна пред теб беше голямо, реших да тръгна на курсове по фотография и словоблудство, тези единствени изразни средства тук. Амбицирах се, дирих за теб съвършенство и върхова презентация на моята не тъй атрактивна персона. Потопих се в дебрите на фокуса, композицията, контражура, бокето, на творческия смисъл, на историята, конфликта и персонажите, и я докарах дотук - уви, не те намерих да ми переш чорапите; да ми правиш топла супа и пържени картофки; да тръпнеш от екстаз, докато сутрин припявам гол "Nessun dorma" под смъртна заплаха от съседите и ти да атакуваш с мен в двуглас.
Не казвам, че те няма, сигурно си тук, но нещо няма съвпъдък и ефект нулев.
Но госпожице, молим Ви, не мога повече изкуства да овладявам, защото ми е късно за пиано. Молим Ви, ако цените този енергетизъм, да ме вземете, че отивам вече на издаване на книга и на изложба, а целта хич не беше тази.
Нямам никакви претенции как изглеждате и колко изкарвате, само да се усмихвате често и да ме отървете от таз работа, че омръзнах на всичките си приятели от стенвестника. А най-страшното, ще вземат да ме направят културно аташе далече от Вас, а това няма да го преживея!

Твой мечо!