Join the new world

Сметнах за нужно днес, да Ви представя резултатите от научно изследване на обекта (феномена) „пословично българско трудолюбие“ в бъдеще време! Избрания научен метод е широко прилаган в емпиричната наука т.е. провеждат се N независими опита на даден процес, натрупват се статистически данни, които в последствие се обработват. Целта на анализа е да се открият повтарящи се връзки или тенденции, които по метода на експертните оценки се ранжират по важност, спрямо приети в началото критерии.
Като начало е дефинирана представителна извадка от общността, гарантираща авторитетност и точност на изследването в определен доверителен интервал, приети са определени времеви ограничения, както и различни количествени и качествени параметри съпровождащи самото изследване.
За доказване на научната теза на автора на изследването, научно се проверява предполагаемата връзка между използвани „типични ключови думи“ отнесени към феномена „българско трудолюбие“!

За представяне на получените резултати се използва статистически често срещана в практиката задача, а именно: „Осигуряване на дърва за огрев за предстоящата зима.“

Начало на периода на изследването: Черешово време (множество наши и чужди учени [18, 27, 181] са на мнение, „че узреят ли черешите“[32], вече трябва да се мисли за дървата през зимата).
Край на периода на изследването: Преображение (6 или 19 август)- статистически е определено (разбирай, няма как да не е така, то е очевидно), че тогава времето вече започва да се захлажда [36] и все по-често в главата на хората нахлуват мисли за предстоящата зима. След Преображение (и особено след падане на първия сняг), класическата задача „Осигуряване на дърва за огрев за предстоящата зима“ се решава по труден начин, чрез други средства и използване на нетрадиционни методи и технологии, които не са обект на настоящото изследване.
Прозорец на фактически статистически мониторинг: Всеки ден между началото и края на периода на изследването, вечер от 19:00 часа до последното регистрирано движение в зоната на банкетния ареал, но не по-рано от „трети петли“ сутринта. За целите на изследването се приема, времето около 5:00 часа на другия ден.
Следват други начални условия, уточнения и ограничения … и така:

Седи си компания от m предполагаемо трудолюбиви български граждани при условията на експеримента, а в зоната на банкетния ареал се води мониторинг на използваните ключови думи. По- долу в текста те са изписани с главни букви. За автентичност на изследването всички резултати са представени с често допусканите правописни (правоговорни) грешки, етно и регионални особености на изказа на изследваните обекти.

1. „КОЛКО СА ТЕЗ ДЪРВА, хващаме ги утре и ги УПРАЯМЕ!“ – да се подразбира, че дървата на практика ще бъдат „оправяни“ точно около седмица, заедно със съпругите и децата на героите.

2. „МАМА ИМ ГЛУПАВА, тез дърва, ми ги продадоха за 10 кубика, а те ИМАТ-НЯМАТ 7 кубика!“- никой досега, който си е купил дърва не е казал, ча са му докарали повече или точно на заплатените.

3. „МУШЕНИЦИ БРАТ! НАЗДРАВЕ!“ – дали това е вярно, ще бъде проверено чрез последващи изследвания.

4. „Аз, ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ ще взема още една резачка!“ – има се предвид, че последната е леко повредена, няма гориво или „БРАТ МИ Я ВЗЕЛ БЕЗ ДА МЕ ПИТА“. Винаги в извадката съществува индивид, който е съвсем наясно със ситуацията и авторитетно добавя:

5. „Аз още ПРЕДИ ГОДИНИ ВИ КАЗАХ, че „ТЕЗ НЕЩА НЕ СЕ ПРАЯТ ТАКА!“ – следва, друго твърдение, което пряко подкрепя настоящото.

6. „КАТО БЯХ В ГЕРМАНИЯ, веднъж рязах дърва с една щилка, „КАЗВАМ ТИ ЧОВЕЧЕ, НЯМА СПИРКА“, 10 кубика дърва се режат за един час „БЕЗ ПРОБЛЕМИ!“ – твърдението се изказва, като се цитират най- често технически нации, като Германия или Япония (или техника закупена и внесена в страната от там). Възможен вариант на изказа е представяне на личен или национален опит от много далечни страни, където фактите не могат непосредствено да бъдат проверени или оборени на момента.

7. „ЗНАЧИ, УТРЕ СТАВАМЕ РАНО и започваме, „АМА ЯКО“! НАЗДРАВЕ!“ – правилно тълкуване на ключовите думи: Първа засечена активност около стоварените пред къщата дърва около 11:00 часа или „ПО НЯКОЕ ВРЕМЕ“.

8. „ХАЙДЕ, КОЙ КАЗА НАЗДРАВЕ!“ – поредното сплотяване и мотивиране на изследваната група за работа в екип при изпълнение на поставена задача.

9. „Аз ШЪ ВИДЯ (ТО ТРЯА) да донеса малко бензин, от ОНЗИ!“ – нещата са ясни, нали?

10. „ТО ХУБАВО БЕШЕ ДА БЯХМЕ повече хора, ама сега отпуски, морета!“ – данните показват, че и при по-големи групи от хора, времето за изпълнение на задачата не се променя значително.

11. „ЕДНО ВРЕМЕ, какви дърва имаше, сега ТЪНКОФАЙ!“ – поголовната сеч на горски масиви се отразява на качеството и количествата на добиваните дърва за огрев. След фразата „ЕДНО ВРЕМЕ ИМАШЕ“, често се добавят „РЕЗАЧКИ“, „ТРИОНИ“, „РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ“, често характеризирани, като „РУСКИ“, „НЕМСКИ“ или „БЪЛГАРСКИ, НО ХУБАВИ!“. Фразата 11 завършва често с „НАЗДРАВЕ!“.

12. „ХУБАВА РАБОТА свършихме ДНЕСКА!“ – скритата семантика на използваните ключови думи показва, че са платени няколко кубика дърва и някой ги е докарал и стоварил пред къщата на платеца. Всъщност, нито той, нито някой друг не е свършил повече работа от това „ДА ГИ ОГЛЕДА“, като преди това каже: „Е СЕТИХТЕ СЕ ДА ГИ ДОКАРАТЕ“ и да изрази негативна оценка за качеството. Ако качеството е добро, оценката пак винаги е негативна, но по друг критерий – количество.

13. При настъпила вече „известна умора“ на масата, почти винаги се прокарват реплики, като: „ВАЖНОТУЙ Е, ЧЕ ГИ ДОКАРАХМЕ! ИМА ВРЕМЕ, ШЪ ГИ УПРАВИМ!“ – под това „има време“ се подразбира, „че по- нататъшната работа по осигуряване на топлината през зимата“ може да се проточи във времето или някои дейности ще се пренасочат за друг период – например, „нацепването на дървата“, сега само „ТРЯБВА“ да „СЕ ПРИБЕРАТ НА СУХО“, а през зимата, „СИ ПРИЦЕПВАШ ПО МАЛКО“, тъкмо се сгряваш!

14. Ако т.13 и т.14 насочат компанията в подразбирашата се „правилна“ посока, винаги следва репликата: „СЕГА, НЕ Е ЛОШО, ДА ИМ МЕТНЕШ ЕДИН НАЙЛОН! НИЩО НЯМА ДА ИМ СТАНЕ, АМА ДА НЕ ГНИЯТ, ВСЕ ПАК!“ „ПЪК, КОГАТО СИ РЕШИШ, ний …, ТИ ЗНАИШ!“.

15. „А БЕ, ШЪ ГИ УПРАИМ! ХАЙ НАЗДРАВЕ!“ – вече при частично преодоляна умора, следва всеобщо ободряване на компанията (изследваната мини общност).

16.“Аз МОЙТЕ СЪМ ГИ УПРАИЛ, АМА ШЪ КАРАМ ОЩЕ за догодина!“ – при тези непрекъснато нарастващи цени на дървата за огрев, това се явява все пак, някаква минимална защита от инфлация. Той, Българина обича така, „ДА НЕ ПЛАЩАТ ГРЕШНИ ПАРИ, ЗА ГЛУПОСТИ!“.

17. „Няма НАКЪДЕ ПОВЕЧЕ да ги ТИКЪМ, ИМАМ ОЩЕ И ОТ МИНАЛАТА ГОДИНА“ – пак хвалби и мерене на …

18. „НАЗДРАВЕ! То ДАНО и ЗИМАТА ДА Е МЕКА! Ей ХОРА, НАЗДРАВЕ!“ – дано!

19. „НАЗДРАВЕ! А бе, НАЙ–ВАЖНОТО Е ДА СМЕ ЗДРАВИ!“

20. „Еххххх, ТОЗ ЖИВОТ, ТОЗ ЖИВОТ! ХАЙ, ПАК НАЗДРАВЕ!“

Направените изследвания обективно сочат, че най-често се използва ключовата дума „НАЗДРАВЕ!“. Важно е да се отбележи, че същата семантично се използва с акцент „ЗДРАВЕ“, което е изключително ценностно важно, но в условия на изобилие от храна, мезета и алкохол, същите масово налагат нейната употреба в буквалния й смисъл!

Доказан е феномена „пословично бългаско трудолюбие“ в условия „НА МАСА“!

Мониторингът на „българското трудолюбие“ в неопределено бъдеще време, показва, че няма дърва, които да не са „ОПРАВЕНИ“ при условие, че същите са „ПРЕКАРАНИ“ и „СА НА СУХО!“ Кой или кои „СА ПРЕКАРАНИ“ и кой остава „СУХ“ от цялата работа, обикновено не става ясно! – досега не са правени изследвания, но като правило винаги липсват доказателства за вина!

За изследваните обекти, обаче се оказа, че най-важното за тях е „ДА СА ЗДРАВИ!“.

Така е!
НАЗДРАВЕ!

Следват:
Научни приноси …
Практико приложни приноси …
Изводи

Приложения

Автор: Йордан Стоянов