неИнтересна статия за йероглифите

Day 3,861, 10:51 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Kpakpa

В последно време забелязвам, че пиша статии веднъж годишно, та затова, ако не значими, ще се придържам към идеята поне да са на стойностни (ЗА МЕН САМИЯ) теми.

Роден съм на оня свят. Става дума за света, в който все още не се гледаше и четеше всичко на английски, а преобладаваше българският език. В живота на българите поне. Тия времена явно отминаха, защото забелязвам огромно чуждоземно влияние над българските писачи. Не знам дали въпросните чукчи са и четци, че да съм им полезен, но при мен, колкото по-често чета нещата написани по различен начин, толкова повече ми се набиват в главата. До степен да започна, без да искам, механично да повтарям грешките поради несъзнателно уподобяване. Monkey see, monkey do, както казват французите.

Та, написах го тоя предговор, да не си помисли някой, че съм се юрнал да го коригирам, и да се обиди. Не, правя го за себе си, да ми оУекне. Ако някоИ станАТ по-логични и праволинейни, ще е за мое собствено добро.

За който си мисли, че защитавам правописа в сегашния му вид - декларирам официално, че изобщо не харесвам едно нещо на книжовния български език, заради което и смятам, че той трябва да се промени; а именно че налагането му в този вид е едно от най-предателските политически решения в историята на България - през 1945 комунистите решават да наложат Източния мизийски говор за официална норма - главно за да може в комбинация с наложения за официален в Македония Охридски диалект да доведе до това, че двата езика да звучат максимално различни (те са най-югозападният и най-североизточният ни диалект и поради географското разстояние естествено са и най-различни един от друг).

Та - на въпроса. Огромното влияние на английския език (или поне употребата му наместо майчин) променя нашия по един плашещ начин. Както всички знаем, в Англия и Щатите ползват азбука, но с нея изписват йероглифи. Казват някоя дума, след което започват да редят едни чертички и кръгчета, докато се получи картинката, която те свързват мисловно с тази дума. За да е по-сложно, в 50% от случаите или използват въпросните кръгчета и чертички като азбука и пишат каквото казват, или ги ползват комбинирано като букви и йероглифи.

За прегледност ще дам примери:

- easy - типичен йероглиф, използван наместо iizi (въпросната дума);
- get - тук думата е написана както се произнася, демек минали са на букви;
- knee, tough - смесена употреба на графемите, тъй като, случайно или не, има съвпадение на една от буквите с един от произнесените звуци (nii, taf). Логично за английския език, няма тясна връзка между броя произнесени звуци и броя изписани букви. Демек без n и t другите букви са само картинки, коите не следва да се четат "буквално".

И вече конкретно по темата - в последно време се стряскам, че и в България 'орътъ започна'а да пишат с йероглифи. Ако сте ме разбрали какво искам да кажа, значи сте наясно, че в миналото изречение няма правописна грешка. Каквото исках да кажа, го обърнах в съответните букви и знаци. Защото това е идеята на всяка азбука - да пишеш точно каквото казваш и да четеш точно каквото виждаш. Буква по буква.

От това, което аз виждам по улици, магазини, интернет и тъй нататък, си вадя извода, че хората или са минали на йероглифно писмо (казват нещо и после рисуват букви на случаен признак), или изобщо не познават българската (РОДНАТА, тая, с която се гордеем) азбука. И пишат неща, които нямат четене, или звучат тъпо до степен даже циганин да не му дойде на ум да ги каже (не че съм или не съм расист, но те са добър пример за хора, на които им се налага да говорят български, без да го желаят/умеят).

Пак ще дам примери.

В българския език, ако една дума завършва на "й", то тя е в мъжки род, единствено число; демек пред нея може да има "един". Такива думи са:
- по принцип: (един) славей, (един) кравай, (един) трамвай, (един) самурай, (един) хуй;
- в последно време: (един) промоций, (един) операций, (един) партий.

Доскоро смятах, че тия думи звучат по-удобно като промоция, операция и партия. Но всеки има право да си говори както иска. Проблемът възниква когато някой каже "критерии", но пише "критерий". Или "трамвай" вместо "трамваи". Правописът не е слабоумно следване на правила, само помага да знаеш какво правиш. Ако се пише във важен документ, такива грешки струват пари. И тъй като ВСИЧКИ ПРОИЗНАСЯМЕ ТЕЗИ ДУМИ ПРАВИЛНО, значи не е толкова трудно, при научени 20 и няколко букви, да се запамети още една.
Дума, пред която може да се напише "много", не може да завършва на "й".

Днешните младежи (по душа или по ЕГН) обичат да влачат. "Няяяяма" е интересна и никога непроизнасяна дума - нещо като "ньа-йа-йа-йа-йа-ма". Ама да речем, че тук има логично основана прична за йероглифа - да не си вдигат пръстчетата от клавиша "я" и да го местят на "а". По-лесно е, много по-ллллллллллллллллесно.

В милата родина има една основна разлика между източните и западни говори - променливото "я". Преди благословената от Бога комунистическа реформа е имало една буква, наречена "двойно Е" или "ят" (Ѣ). Кой както може я пише, кой както може я чете:
- на изток: сѢнка-сѢнки = сянка-сенки, голѢм-голѢми = голям-големи;
- на запад: сѢнка-сѢнки = сенка-сенки, голѢм-голѢми = голем-големи;
- на пазарджишки, след като удря прословутата реформа, от която местните така и не могат да проумеят кога не се пише "е": сянка-сянки, голям-голями.
Да са сигурни хората, че няма да им се кара никой - навсякъде слагат "я". Мир да има. Преди това навсякъде са слагали "е". Системата същата, нищо че е по-гадно за произнасяне.
Живях 10 години в Пз.

Има ли разлика между "оня" и "ония"? Т.е. между "òня" и "онѝя"? Който пише "ония човек", надявам се е достатъчно праволинеен да пише и "тоия човек" или пък "таия жена", "моия ключ", "твоия проблем"; а също така и да ги произнася тия "И"-та. Смях да става. Коия беше онаия? Разбира се, нали?

За пълния и краткия член нямам претенции (нито един "претенций" по новиЙя йероглифен правопис). Там виновен е Софроний, дето е заявил, че трябва да има "Т" накрая, та да се бъркат хората. Ако всички си го пишеха само с едно "А" накрая, както е прието, или с "Ъ", както би било логично, нямаше да има грешки. А дано, ама може би...

Ако някой е чел дотук и не го е яд, следва поздрав на раздяла с любимия ми афоризъм:

На края на всяко изречение трябва да има.