Любовта и Времето....

Day 3,685, 01:33 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Imoenbg1


Шайлена се протегна на огромното легло. Чувстваше се странно, празно....

Беше изминала цяла вечност от онзи съдбовен момент, когато тя избра да мине през портала с Гюнтер. Нейният любим Гюнтер, светлината на нейния живот, разума в чувствата и.

Все още си спомняше първите дни, когато двамата се завърнаха в неговия дом - огромния палат, разположен в средата на неописуемо красивия остров, наречен Манхатън. Нямаше как да забрави подмятанията на всички негови приятели, роднини и любовници. "Ето я новата играчка на Гюнтер! Хубавичка е...Колко ли време ще изкара, докато му омръзне." Нямаше как да не си задава същия този въпрос. Все пак беше влюбена в най-могъщият мъж на онзи свят. Мъж, който можеше да има всичко и всички. И все пак той избра нея. Дори и днес при тази мисъл тя се чувстваше някак гордо. И с право. Той беше нейният рицар-дракон от приказките.

След неговото откритие светът се беше променил. Всички искаха да се впуснат в нови приключения, в нови открития. За съжаление се оказа, че все пак технологията си има своите ограничения и не позволява пътуване в бъдещето. Но дори и така, цялата планета бе завладяна от адреналинова треска, мания за пътуване. Появиха се множество компании, предлагащи пътуване във времето - с известни ограничения. И начело на всичко това беше НЕГОВАТА компания. Но дори и като най-богатият човек на тази планета, Гюнтер не се отказа от нея. Беше и обещал да и покаже света, и държеше да спази своето обещание.

Двамата се появяваха на най-различни места, в най-различни епохи. С помощта на технологиите те бяха богове. Времето беше като детска играчка за тях. Рано сутрин - закуска в древен Рим, след което пазаруване на дреболии във викторианска Англия и вечеря в най-шикозния ресторант в Париж от бохемските години.

Доста дълго се чудеше как е възможно всичко това. В един момент осъзна, че времето не е това, което всички смятаха, че е. Времето не беше всесилният господар, рушителят на светове. Защото, когато си навсякъде и никъде, в крайна сметка ти си господарят на времето.

Ох, как и липсваше. Светлината на нейния живот бе угаснала преди седмица. И тя, владетелката на планетата, повелителката на времето осъзна най-простата истина - известна на всички влюбени от зората на "времето".

В крайна сметка, когато си с най-ценния човек, любовта на твоя живот, изпадаш в безвремие. Всеки миг е мимолетен, или пък цяла вечност.

Тогава времето наистина няма значение.......




P.S Това е моята статия за конкурса. Някои от читателите може да открият, че е продължение на последната ми за предния 🙂