Join the new world

Това са едни много интересни статии като реших да ги пусна тук. Поредицата започва с представяне на може би най-колоритната фракция на Балканите - Bad Blue Boys от хърватския "Динамо" (Загреб).

Сини и Лоши!
Фракцията Bad Blue Boys - 30 години вярна служба на "Динамо" (Загреб)



Визитка

Име: Bad Blue Boys

Рождена дата: 17 август 1986 г.

Отбор: Динамо (Загреб)

Дом: стадион Максимир, северна трибуна

Врагове: Цървена звезда, Партизан и Хайдук Сплит

Уважаеми читатели, от днес в. "Новинар" стартира рубриката "Лоши момчета", която всяка събота ще ви представя най-зрелищната и опасна част от футбола - хулиганските фракции на агитките. Ще имате възможност да разберете каква роля играят феновете по балканските стадиони при разпада на Югославия, защо момчетата с шалчета на любимия отбор дават и живота си за честта на организацията си, както и любопитни събития, снимки и факти, представени от специалиста в тази тематика - Стоян Генов. Авторът е кадър на "Новинар", а в момента се изявява в областта на медийния мениджмънт. Поредицата започва с представяне на може би най-колоритната фракция на Балканите - Bad Blue Boys от хърватския "Динамо" (Загреб).

Визитка

Име: Bad Blue Boys

Рождена дата: 17 август 1986 г.

Отбор: Динамо (Загреб)

Дом: стадион Максимир, северна трибуна

Врагове: Цървена звезда, Партизан и Хайдук Сплит


Внушителен кадър от северната трибуна на стадион "Максимир".


По времето на социализма в Източна Европа, за разлика от България, в която гражданските организации са тема табу, през 80-те години в Югославия, благодарение на сравнително по-либералния соцрежим, започват да се появяват първите сдружения на футболни привърженици. Те са силно повлияни от западните движения, които вече набират скорост и налагат свой стил на поведение на трибуните. В края на 80-те вече стават популярни и изработката на лого и символ на фракцията, ограничено производство на артикули не с клубната, а с емблемата на организацията.

По това време всички водещи отбори на Западните Балкани имат свои организации на привържениците, които се развиват бурно и следват отбора организирано навсякъде. Grobari, Delije и Torcida бързо се превръщат в компоненти, без които днес не можем и да си представим какво биха представлявали съответно "Партизан", "Цървена звезда" или "Хайдук" (Сплит).

Пак тогава, в средата на 80-те, в СФР Югославия обаче се ражда един феномен на симбиозата клуб-привърженици, в който ролите изглеждат разделени. Защото момчетата от Bad Blue Boys се превръщат не просто в символа на "Динамо", а по-скоро "Динамо" се превръща в символ на тях.

Въпреки че скоро след създаването си през 1945 г. отборът може да се похвали със значителен брой привърженици, непобедимата синя армия, която днес стои зад отбора, се ражда на 17 август 1986 г. Начало, поставено от малки групи "лоши момчета" от бедните крайни квартали на Загреб.

Силно повлияни от кинопродукцията „Лоши момчета” с Шон Пен, те се спират на това наименование, което години наред ще стряска гостуващите отбори и агитки. Още преди разпада на социалистическа Югославия Bad Blue Boys правят няколко паметни визити в Белград, Сараево, Любляна, Ниш, Нови Сад, Скопие, Баня Лука, Мостар, в които дават да се разбере колко предано обичат не само "Динамо" и Загреб, но и Хърватия. 80-те са годините, в които все по-отчетливо футболните стадиони в СФР Югославия стават арена на политически и етнически пропаганди.


Агитката прави колоритно шествие из улиците на Загреб.

На 13 май 1990 г., скоро след основаването на първия официален фенклуб Bad Blue Boys, се стига до един от най-паметните моменти в историята на балканския футбол. "Цървена звезда" гостува на "Динамо" в мач от първенството, а за феновете на сръбския тим е отредена цялата южна трибуна. Хилядите сърби, които часове преди мача се изсипват в района на стадион "Максимир", разпъват своите знамена и огласят с песни стадиона, са отлична предпоставка за сблъсъци, но едва ли някой е предполагал размерите на бедствието, което предстои. Белградските привърженици счупват оградата на южната трибуна и проникват в сектора с домакинска публика, в който по традиция сядат по-умерените поддръжници на "Динамо". Бездействието на полицията предизвиква гнева на ултрас фракцията на северната трибуна и те с ярост нахлуват на терена, за да защитят сънародниците си. А югославската полиция (в състава на която по това време влизат главно сръбски части) само това и чака. Двете страни се вкопчват в яростна битка, а в употреба от едната страна влизат дръжки на знамена, парапети от трибуните и рекламни пана, а от другата - палки, водни струи, гумени куршуми и БТР-и.


Пиротехниката е запазена марка за Bad Blue Boys.

Кадърът, в който капитанът на "Динамо" по това време - Звонимир Бобан, влиза с еленски скок на милиционер, налагащ с палка син фен, завинаги остава в историята като пример за нарастващите националистически вълнения в Югославия.

Тази прословута битка срещу сръбските фенове и югославската полиция изиграва решаваща роля за повдигането на патриотичния дух сред хърватския народ и дълго време служи за пример в борбата за независимост, в предните редици на която естествено стоят момчетата от Bad Blue Boys.


Изписаното със стотици факли име на любимия отбор "Динамо" се превръща във впечатляваща част от хореографията на агитката.

Враждата с Torcida (Хайдук Сплит), Kohorta (Oсиек), Armada (Риека) за пръв и единствен път е забравена и момчетата от крайните групировки застават рамо до рамо в защитата на интересите на своята родина.

На паметна плоча до западната трибуна на стадион "Максимир", дома на Bad Blue Boys, можете да прочетете: „На всички привърженици на "Динамо" (Загреб), за които войната започна на 13 май 1990 г. на "Максимир" и принесоха в жертва живота си на олтара на своята родина Хърватия. ВВВ Загреб 13.05.1994 г.“

Дори по време на войната, мачовете в хърватския шампионат продължават, а Bad Blue Boys отново са зад тима си и го следват навсякъде. По време на военните действия властта в Белград променя свещеното име на "Динамо" последователно с HAŠK-Gradjanski, а след това и Croatia. Това обаче не се нрави на последователите на ВВB и по време на двубоите от трибуните отново се пеят песните за "Динамо".

След войната редиците на Bad Blue Boys се увеличават многократно и в момента никой не може да каже точно колко начисляват те. Фракцията вече е не просто организация, а символ на преданите поддръжници на един от великите балкански клубове. В края на 90-те и началото на 21-и век ВВВ стряскат със своята многочисленост при гостуванията си в цяла Европа от Бергамо до Букурещ, от Оксер до Цюрих, Будапеща, Мадрид, Глазгоу, Парма, Марсилия, от Порто до Манчестър...

Списъкът е безкраен, а числеността на гостуващата агитка варира от 3 до 6 хиляди и зависи единствено от предоставените от домакините билети. И макар бойният арсенал на ВВВ да е съставен от факли, димки и хореография, с каквито вече разполагат всички фенове на Балканите, духът на Bad Blue Boys е неповторим и носи белега на 13 май 1990 г.

Може би затова са безброй групировките, които се опиват да присвояват култовото наименование на "лошите сини момчета". Почти няма привърженици на син отбор на Балканите и в света, които да не разпъват (включително и в сектора с феновете на родния "Левски") транспаранти със стряскащото прозвище. Всичко това обаче е една жалка имитация, защото "Лошите сини момчета" са едни и техният дом е "Максимир", тяхната родина – Хьрватия, тяхната любов – "Динамо"!




Ето и едно клипче за "Bad Blue Boys!"

http://www.youtube.com/watch?v=K-h2qzze-Js...feature=related