Join the new world

Провалената почивка

Да направляваш самолет никак не е лесно. Още по-трудно е да летиш върху дракон и да следиш магикомпаса.
Вълшебницата Магда съвсем бе забравила за пътя. Още по-точно - спеше безгрижно върху мощните рамене на дракона Спиридон.
Внезапно чудовищното возило се разтресе и събуди магичната поспаланка.
- Хей, тука става все по-студено! Къде е така мечтания тропически рай? – изрева недоволно драконът.
Все още под ласките /или лапите?/ на съня, Магда се опита да извади магикомпаса от джоба си, но той се изтърколи в негостоприемните небеса.
- Олеле, изпадна! – изписка магьосницата.
- Изпадна- кое? – изхриптя Спиридон.
- Магикомпасът! И сега...къде е юг? – Магда напразно сочеше с вълшебната си пръчка, за да определи посоката. Това едва ли беше възможно, тъй като върху тях се изсипа снежна буря.
- Крилата ми се обледениха! Падаме-е-е!- опита се да надвика воя на виелицата драконът.
„ На ти сега тропически коктейл!”- беше последната му мисъл, преди да потънат в ледената бездна...

На лов

Фрам махна дясната си ръкавица и докосна следата в снега. Беше съвсем прясна, макар бялата мечка да не се виждаше между ледените хълмове.
Утринното слънце искреше в очертанията на фиордите. Младежът намести костените си очила и стисна по-здраво харпуна. Зад хълма се чуваше сумтенето на мечката. Вятърът бе насрещен и не издаваше човешката миризма.
Малкият ловец пропълзя до билото, когато някаква светлина проблесна в небето и се стовари със съскане до брега.
Бялата мечка изрева и побягна.
Момчето се изправи, въздъхна и се насочи към брега, където се бяха приземили небесните пратеници.
Защо бяха попречили боговете на лова? Още ли не беше готов? Один ли бе захвърлил камък или коварният Локи си правеше шеги?

Странното момиче

В дните на новото слънце нямаше смисъл от излежаване в топлите кожени завивки. Малкото момиче Хита хапна набързо няколко лъжици каша от бакърения казан над огнището и взе въдицата, подпряна до прага.
Баба й- шаманката Фрея бе излязла отдавна навън, търсейки лековити билки в зелените пролетни петна, появили се сред снега. Тази година топлите дни излеждаха по-дълги от обичайното. Връщаше ли се климата от древни времена или просто съименничката й - богинята Фрея си играеше?
- И да внимаваш! Ледовете са тънки.- извика старата жена след нея.
Хита размаха въдицата и се разсмя звънливо. Името й означаваше намерена, тъй като наистина бе открита като бебе в снега край зимния лагер.
Никой не знаеше откъде може да е дошла. Момичето растеше като обикновено дете от клана, говореше езика на викингите и се учеше да стреля с лък. Русата й коса не беше нещо необичайно, нито сините очи. Но погледът в тях бе различен.
Хита превали хълма, когато видя светлината на падащата звезда. Пришълецът проби дупка в леда, близо до брега.
Някой извика зад гърба й - беше Фрам, малкият ловец. Харпунът му още не бе пронизал никаква плячка, но той не губеше надежда.
Хванати за ръце, двете деца се спуснаха по заледената пътека към брега.

Пришълецът

Разтопеният зърнист лед искреше в различни цветове на дъгата. За неопитно око опасните пукнатини не можеха да се различат, но още от ранна възраст членовете на клана се учеха да познават природата на леда, който им говореше.
Можеше да се разбере кой лед е стар и кой-нов, къде моржовете са изкопали дупка за дишане и много други неща.
Внимателно и може би - боязливо децата стигнаха до мястото, когато от дупката изплува тялото на огромно чудовище. То имаше люспи, криле и рог на страховитата си муцуна, но не показваше признаци на живот.
Без да иска, Хита стисна ръката на приятеля си, но той я освободи припряно.
Толкова месо можеше да нахрани клана за много дни напред и щеше да се прослави като добър войн.
Фрам пое въздух за кураж и безмълвно заби харпуна си в удавения звяр.
Внезапно едно голямо око се отвори от ципестите клепачи и го погледна застрашително, една разярена паст се отвори и изрева.
Двете деца замръзнаха, неспособни да избягат и извикаха.
- Дракон!