Join the new world

Драги ми Читателю, надявам се като прочетеш този текст да ме разбереш! Защото чрез него аз ще се обясня в любов към Erepublic и ще изразя своята пристрастеност към нея. А когато приключа с моята съкровена изповед ще забележа, че пак е станало неделя около полунощ, а аз отново съм в играта, вместо да спя или да се гушкам с моя любим.
Сигурно и ти си имал своите малки голготи, когато те разяжда монотонността на битовизма, пошлостта на живота в големия забързан град, отчуждението между хората, а изтерзаната ти душа моли за почивка и нищо повече от това да бъде сама или това да я пренесеш в един паралелен свят, та било то и само виртуален. Там ти се чувстваш по-мотивиран отвсякога, кръвта във вените ти бушува и ти се опияняваш от вкуса на победата. Ден след ден, мисия след мисия, водена от Плато и Лана аз ставам все по-силна и все по-успешна. Ето вече имам свое семейство – отрядът! Имам и моите деца – бейби републиканчетата.
Аз искам да потъна, да се гмурна, да се загубя в безкрайните дълбини на играта и да се слея с онова вътре, което ме прави мене си. Което СЪМ аз. Онова, което не е домакинята, маркетинг директорът, добрата студентка, ученичката. Онова, което е оголената ми душа.
Защото тази игра е игра за силните хора!
Браво на жените и мъжете, които дръзнат да посегнат към нея! Ще научат много за нас българите и за себе си. Няма да попадат в измислени светове, няма да избягат в нечии фантазии, няма да почесват егото си, няма да се крият в уюта на въртешната си пещера, а напротив – ще бъдат зашеметени от истините, които изпускат, както изпускат неусетно момента, когато порастват децата им, посребряват косите им, когато ние леко се прегърбваме, губим овалите си, но придобиваме онази мекост на погледа и твърдост на характера, която винаги се харесва на някого другиго.
Да, аз преоткрих себе си в тази игра!
Но защо имам и странното чувство, че припознах и своя любим във войника до мен?!
Войникът, който така неотклонно е до мен в битките, войникът, който ми дарява щедро храна и оръдия или някое друго билетче за път, войникът, който ме обсипва със злато .....
И така драги ми Читателю, една сутрин докато се пробуждах, чух моя любим нежно да ме нарича Julymorning, целувайки ме по челото, а уж той и не беше чувал за играта.
Ах, любов ли бе да я опишеш!