Join the new world

Малко закъсняла статия за Мастилиния лабиринт, но предвид срещите ми с английската Кралица, Стоунхендж и преподавателка в Оксфорд, купила си къща в Майнинград, моля да бъда извинен. В статиите ми винаги съм искал да провокирам да си задавате въпроси, да доразвиете вътре във вас отговорите. Е и този път имам две действителни истории, нека всеки сам за себе си да намери отговора им. Mузикален фон от това 15 годишно французойче http://www.youtube.com/watch?v=XpASSx0ecTU

---

Соичиро погледна часовника си - не трябваше да закъснява. Босът му от Якудза имаше важна бизнес среща. Провери за пореден път оръжието си и заключи вратата и заслиза надолу. Изведнъж се чу силен грохот, всичко се разклати. Този път земетресението беше многократно по-силно. Инстинктите му движеха тялото, сви се на кълбо, прелети през стъклата на прозореца, улови се за первази на терасата и с един скок се отзован на улицата. За по малко от минута около него всичко бе като кошмар - падащи стени, писъци на ранени, взривове на газови тръбопроводи...... И после този прах, мрак, крясъци на търсещи се един друг хора. Наблизо се чу странен стон, някакъв смесица на зов и болка. Соичиро прескочи няколко паднали стени и влезе в полуразрушената сграда. Отдясно видя затиснат от тежка греда силует. Отляво блещукаха няколко златни накита в прахолякът. Силуета издаде отново този стон примесен с грипове от кръв в дробовете, бе затиснат в гърдите и нямаше сили дори да извика. Различи очертанията на жена в сумракът. Човекът се огледа-нямаше никой наоколо. А нямаше време за губене. Разбута развалините около гредата, освободи тялото и го замъкна към мотора си. Хондата изгрева и понесе двамата през развалините към болницата. Минути по късно се разбра - надежда има, но нямаше кръв. Главния доктор гледаше безпомощно. Соичиро имаше нулева група, погледна непознатото младото лице на умиращите жена и започна да съблича горните си дрехи, безмълвен. Татуировките му на член на Якудза смутиха за миг екипа доктори. Операцията почна. След почти час операция и преливане на кръв, главния доктор каза разтревожен - трябва още малко време и значи и кръв, но не е безопасно да се взима повече от Соичиро. Мъжът затвори очи, през мисълта му мина целия му живот за миг. - Продължавате, каквото и да става, заповяда им той. Целия екип в операционната му се поклони. Операцията бе завършена успешно. Отказа да даде името си за протокола, настоя да си тръгне веднага а и никой не смееше да противоречи на мафиот. Хареса предложението на една сестра да си разменят гривните с пострадалата. Излезе навън, причерня му и се строполи до мотора си. Година по късно: известна японска журналистка излиза с молба до обществото да издирят нейния спасител..... следва хепиенд 😉

---

Салим се забърза по уличката надолу към пазара. Трябваше да напазари за в къщи навреме Изведнъж се чу силен грохот, всичко се разклати. Този път земетресението беше многократно по-силно. За по малко от минута около него всичко бе като кошмар - падащи стени, писъци на ранени, взривове на газови тръбопроводи...... И после този прах, мрак, крясъци на търсещи се един друг хора. Наблизо се чу странен стон, някакъв смесица на зов и болка. Салим прескочи няколко паднали стени и влезе в полуразрушената сграда. Отдясно видя затиснат от тежка греда силует. Отляво блещукаха няколко златни накита в прахолякът. Силуета издаде отново този стон примесен с грипове от кръв в дробовете, бе затиснат в гърдите и нямаше сили дори да извика. Различи очертанията на жена в сумракът. Човекът се огледа-нямаше никой наоколо. А нямаше време за губене. Събра златото по земята , погледна към тялото на жената . Замисли се - как да и помогне . Докато отиде да намери помощ , тя щеше да е умряла вече . Лъскав пръстен привлече вниманието му . Пристъпи към полуизпадналата в кома жена . Прибра накитите по нея , но пръстенът не излизаше от безименния и пръст . Странно - жената не даваше признаци на живот вече . Измъкна ножче от джоба си и отряза пръста с пръстена на него .От болката жената дойде в съзнание и застена . Салим побърза да напусне мястото тихомълком . След една година : Салим наддигна глава от постелята - от катастрофата помнеше само черната сянка на камиона и после...тук в болницата . Не си усещаше краката , странно ? Главната докторка му каза с съжаление : - Можеше да съм в състояние да ви помогна преди година , две господине . Но вече не мога да оперирам. Нямаме други такива специалисти в градчето ни . Съжалявам , няма да можете да ходите .... Салим изтръпна - ,,Но защо , как така не можете ?? ". Докторката извади ръка от джоба си и разпери 4 пръста с нещастна физиономия - ,, Бях окрадена по време на земетресението , помня само че отрязаха пръста ми , защото там имаше скъп пръстен който много трудно свалях и ....'' Жената наведе , глава , въздъхна и се врътна към изхода на стаята . Салим нищо не каза .Само 2 струи потекоха от очите му ..........