Join the new world

"Много отдавна, в една далечна галактика..."

Айрис се събуди с едно протяжно извиване на сексапилното и тяло. Нещо я тревожеше. Не се чувстваше добре. Липсваше и нещото, типично за нейната раса - нямаше махмурлук!

Всеки уважаващ себе си извънземен би се притеснил ако имаше махмурлук. За представителите на малката планета BPM 37093 в околностите на Алфа Центавър обаче това бе отличителна черта- нещото, което ги дефинираше. Защото по невероятна прищявка на природата те бяха почти перманентно опиянени. И съответно се събуждаха винаги с невероятен махмурлук, който трябваше да бъде лекуван по най-лесния и стар познат на "човечеството" начин - с алкохол. Съответно и тяхната раса се гордееше с факта, че бе дала такива известни алкохолици на Вселената като Распутин, Хемингуей, Чърчил....И техния персонален идол Достоевски - извънземният, прочул се навред с изказването ""Да не пиеш означава да живееш като идиот".

Интересното за всички тях бе, че обитаваха една малка планета, разположена до едно нищо и никакво Слънце - термин, силно преувеличен. Защото горката звезда бе толкова невзрачна, че ако я търсеше из Галактиката трудно би я намерил. И все пак въпросната звездна система бе прочута из всички вселенски туристически агенции като Домът на Земята -мястото, където всички са извънземни и всички различни са напълно нормални. Второто и име беше "Бордеят на Вселената" - поради комбинацията от напълно достъпни алкохолни напитки и напълно достъпни същества от всякакъв пол, готови за свалки по всяко време с всяка полуразумна форма на живот. Както винаги тези факти привличаха цялата измет и хайлайф на Вселената. Е, понякога двете съвпадаха....

След сутрешния душ за ободряване и двойната доза "Облак" за тонизиране, спомените бавно започнаха да се завръщат в Айрис. Обзе я една доза тревожност. Нещо не беше наред. Само ако знаеше какво.

В този момент на вратата се иззвъня. Тя бавно се запъти към нея и я отвори. Срещу нея бе млад мъж, на видима възраст около 27- 28 годишен. Той протегна ръка с букетче рози с думите:
- Заповядай, мила моя съпруго, нали вече сме женени....
Тогава я връхлетяха спомените. Спомени за това как предната вечер бе купонясвала на онова място, което местните аборигени наричаха Лас Вегас заедно с приятелки, как бе харесала младежа от отсрещната маса и как двамата бяха венчани от онзи двойник на Елвис от Бетелгейзе.... Докарваше го на вид поне, макар и не и на глас.

Мамка му, какво ли не прави човек на трезва глава.

А защо ли въобще и трябваше да изтрезнява цяла вечер с ягодова лимонада........