Орел, Рак и Щука

Day 2,790, 07:08 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Kaloyan Strashni
Седя от години в играта, видях и добро и лошо в нея. Видях много разлики от РЖ тук, но и видях много прилики. Сега отново седя в играта. Седя и гледам как и последните й жизнени сили се изчерпват вече. Останахме шепа хора и призрачните мъртви акаунти, на доскоро активни играчи - наши приятели.

Защо се регистрирах аз? Исках да видя тази - Другата България, дето е страшилище за враговете си, дето е по-човешка и по-реална от истинската, защото тук хората са начело. Е видях я, видях и как тя настигна истинската. А Душата на играта сме ние! Значи ли това, че нещо в нашите души-истинските липсва? Вие кажете!

Липса... Липсва другарството, липсва хуманността, липсва чистота в отношенията, липсва солидарността, липсва общото, остана само чатното. А Съединението правеше силата...
Тия неща ги имаше преди всичките ъпдейти, ъпгрейди и шмекерии, пуснати от Плато и служителите му, целящи само и единствено печалбарство. Овълчи се народът и то не само нашият. А който плащал, той поръчвал музиката?

Игри играем, за да се забавляваме, за да се сприятеляваме и защото хората сме социални същества и имаме нужда от контакти с други такива същества - като нас. Тук сме, за да бъдем различни от статуквото, което ни заобикаля всеки ден в РЖ. Ние обаче и тук си изградихме статукво. Национален спорт, че и гордост, като че ли е да прилагаме на практика резултатите от баснята Орел, Рак и Щука.


Та някак и ние, освен Плато, започнахме да търсим печалбата, да печатаме ли печатаме виртуални пари, злата, да строим фирми, в които да работи целият китайски народ. Накрая обаче, ще има ли кой да работи в тях? Ще видим...

Ламтим ли за лъскави картинки и ярки цветове по акаунтите? За числа и числа, които всъщност не значат нищо извън тази комуна? О, да! А искаме ли да бъдем общество? О, ДА! Но стига да не поемаме отговорност, да не се налага да правим нещо, щото ни мързи или няма да има за нас нищо или недай си Боже да ни поискат, така лелеяните виртуални злата и парици.

Стана така, че в момента имаме олигарси с повече средства от държавата. Имаме хора, дето нямат толкова, но въпреки това са по-полезни за обществото. Имаме си и танкове, истински патриоти! Срещу съответната сума разбира се. Има и хора дето всичко бутат и с парите поставят КО-та, купуват вафли, борят се до последно с каквото имат. На тях им е по-важно името и знамето. После ще им помогне някой да се възстановят, поне така се надяват...Вижда се, видях и аз на четири пъти...

Отново в момента водим една война, не толкова заради самата война, колкото в защита на добродетели и идеали. Да вижда се, че можем заедно да победим. Заедно сме от време на време. През останалото време - вяла подкрепа. Диктаторът и екипът му да се оправят! Те ще вземат от чуждбина щетата и ще я докарат тук и сега за еБългария. Пък колко да струва това? Тя държавата да се оправя, ние ще фермим, ще взимаме медалите в чужди и никому интересни битки, ще тролим навсякъде как някой не се справя. А да! И по възможност ще се обиждаме, даже е желателно.

Защо братчета и сестрички не се забавляваме просто? Не играем ли, за да ни е весело? За да се отърсим от ежедневието и да ни е "топло" на душите, че сме част от нещо по-голямо? Защо не помагаме и на другите, да са пълни и техните души? Защо човек за човека е вълк и тук? Защо не искате да си подадете ръка? Ако всички мислим, че играта ще умре, защо продължаваме да играем? Чакаме да дойде месия и стискаме златото и парите, докато ни трият и бият ли? На какво ви напомня това, виждали ли сте го някъде преди? Много ли още може така да продължаваме? Няма ли някога да бъдем солидарни? Ей така - поне в трудните, тежките ситуации - дето ни касаят и олигарха, и войника, и търговеца, и правителството...