Join the new world

Добър ден на всичките ми 15 читатели. Още ли сте тук? Хубаво, бях се притеснил, че сте намалели!!!

Имало едно време...... Всички приказки започват така, та и нашата. Та имало едно време в една далечна страна (малко на юг от Дания) един средностатистически голям град - някъде около четири-петстотин иляди добитък (така де, хората му викат население).

Сега относно сюжета. Тук чистосърдечно си признавам, че нямам никаква идея какво да пиша. След толкова силни статии относно спомени и надежди, спомени по отдавна отминали дни, каквото и да напиша ще изглежда някак бледичко. Защото аз не смятам, че мога да пресъздам нещата така, както заслужават.

Затова нашата история ще започне с имало едно време. И ще получи внезапен обрат.

Имало едно време, някъде около 2034 година един град на юг от Дания. Малък, китен, уютен. Обгърнат от зеленина, с най-екологичния транспорт в държавата. И в този малък град, в един малък квартал, в още по-мъничък апартамент живеели нашите двама герои на историята - Пешо и Гицка. Бай Пешо (родом от видното балканско гнездо на орли Враца, известна и с факта, че е града с най-страхотните шофьори по балканските географски ширини, въпреки че няма асфалт) бил някъде около 57-59 годишен, строен миньон (че то 1,80 си е направо градинско джудже по тамошните стандарти), виден красавец - като се погледнел в огледалото, горкото се напуквало от завист. Работел в местния клон на пощенските услуги - кат хамалин. По цял ден мъкнел пакетчета със скромни размери от метър на два и тегло като две торби цимент "Златна Панега". С неговата любима Гицка се били залибили преди некъде 20-25-30 години (приблизително, щото кой мъж помни такива несъществени подробности - кога я бил видял, кога са аресали - превземки некви).

Кака Гицка, известна още като Гица секситу, била също представител на вида Хомо Булгарикус, ама от най-проклетия вид, иначе казано родом от Пиринско. Съчетала в себе си всички отрицателни черти на българското и "македонското" - била с много кротък и хрисим нрав , като гнездо настъпени пепелянки, въобще не се дразнела от забежките на мъжа си, защото след всеки негов подвиг получавала безплатна замяна на семейната точилка (старата се износвала от употреба в юнашкия гръб на бай Пешо). Нашата героиня по цял ден се бъхтела като касиерка в местния турски супермаркет, а вечер не пропускала да подсети Пешо колко хубаво било по родния край.

Та една вечер, седейки на семейната трапеза на по чашка-две (минимум) шотландска ракия, с други думи виски (понеже домашната скоросмъртница от 65 градуса била свършила, а кой нормален българин ще ти пие патоки от 50 градуса....) бай Пешо се почесал по главата, погледнал умилено своята кръстоска между Синди Крауфорд и баба Яга (с преобладаващи черти на последната и с наличие не на една, а на няколко бенки) и тъъъъжно и протяжно проронил:

- А,ма , Гицке, ти помниш ли, че га бяаааме млади имаше такова чудо, наречено компютър....
- Помним, бе Пешо, я ли да не помним. Тва беше преди тия триизмерни глупости, де се чудиш кво да ги праиш. Они даже и клавиатура немат да те халосам с нея. А едно време кви клавиатури имашеееее.... На третия удар се чупеха.
- А помниш ли Гицке и онуй чудо, как му викаха? Интернат, общежитие ли, пансион ли, кво беше.
- Ааааа, Пешо, сигур за интернет ми ортуваш. Интернет беше, интернет. Ка да не помним - що свалки имаше тугиз. Малко ли народ съм омаяла.

Тук нашия герой стана малко разсърден, запретна ръкави, погледна навъсено Гицка и със заплашителен тон изрече:
- Кво сакаш да кажеш, ма, оти я не съм ти първиот?
- Не, бе Пешо, първиот ми беше - за 2009. Още помним.

Нашият герой седна, отпи скромно от своето малко виски (бяха останали само към 300 гр) и въздъхна:
- Верно, че интернет му викаха. И човек можеше да намери всичко, не кат сега. Едно време и голи мацки имаше, и тролове имаше, всичко си имаше. Еееееех.....

- Пешо, бе, а помниш ли къде се запознахме?
- Е как да не помня - в трети отряд "Брадите". Тугаз ква беше оная игра дет я играхме - ряпа ли беше, маруля ли? Некъф зеленчук ми се мота в чутурата. Ама отряда го помним, оти само пустиняк имаше там....Ти кво играеше там - талисмана на отряда ли?
- Мчи къ, даже президент ма избраха бе, Пешо. Щот бях под прикритие.... Почти бях разконспирирана от придворния шут Бакалина.
- Верно бе, тоя темерут още ли е жив? Че едно време само викаше да му го бараш...
- Жива е гадта бре, жива е... Още цока по 12-13 литра бира на закуска. Разправя за спорно начало на деня, щот деня се познавал от сабаалем.
- Ми оня, къф беше......Стола?
- Ааааа, Столча. Оня дет ни оправя десетина пъти за по три месеца ли? Последния път май беше към 2021, некъде две-три години преди да ни дръпнат шалтера? Еми и он е жив бре, некде из Канадата. Сега пише нова кандидат-президентска за неква друга игра - викали и Белия дом ли, кво ли. Миналия месец се сетих и се чух с Миуената, та тя ми разправя - човека почти бил написал увода, едвам до 328 страница е стигнал де.
- Еееееех, Гицке. Кви убави времена бяха. Не кат сега. Сега кат ти се доиграе и требва да се оплетеш с три кила жици за "максимална реалност на игровото изживяване". Едно време само един убав скрипт ти требеше.
- Абре Петре, га рече скрипт, да си го чувал онуй момче - идиотче? Наше момче - арно и убаво, ама що не мое носи на пиенье?
- Едничкиот ли ма Гицееее....Чакай, че ся се сетих - требваше да му пращам пет лева за ония танкове от 2017. Малиииии..... Ша зема му звънна да се видим некъде на неутрален терен, па да се напием кат ората.
- Я ма, Гицке, извади оная клавиатура от мазето, че ми се е дописало нещо. Ше почнем с класиката.... РУК ЗА ХАЛСА!
- Сакън бре, Петре, нали знаеш, че ЦРУ вече всичко следи, ще хванат та арестуват за обида!
- Ееееех, Гицке, кви спомени, спомени.... Едно време всичко беше по-убаво. И сексът беше по-убав, и ората си бея ора, а не кат сега пустиняци. И мое да сме се псували, ама поне се псувааме заедно! Сега уж всичко било по-лесно, ма не мое са видиме и да се напсуваме кат ората!

Тук някъде нашата бойна машина Пешо се изправи, набра по ултрамодерния комуникатор единствения идеот в списъка му с контакти, изчака триизмерното изображение на същия да се стабилизира (измъкваше го от банята) и директно му рече:
- Абре, идеоте, знам, че нямам достатъчно ТП щета да говоря с тебе, ма се сетих, че имам ти давам пет лева, па ми се е и припило с готини ора.....


За съжаление, малко след този сърцераздирателен и прочувствен емоционален момент нашата машина на времето се развали и не можахме да видим края на тази история. Дали Пешо и Гицка се напиха с едничкото идеотче, или пък се напиха сами? Следва продължение в епизод 257635 от нашата сага.