Изборът на една принцеса.
Princess Aspas.BG
Този разказ е написан по повод зададената втора тема "Приказка за избора" в конкурса "Мастиленият лабиринт - 3"
Живяла някога, в едно далечно кралство, една принцеса... Не била от ония прекрасните принцеси с изисканите обноски и многото таланти, дори била малко грубовата, но все пак принцеса.
Та, живяла си тихо / или не съвсем/, кротко, спокойно и щастливо при своите родители, но ето, че дошло време да се омъжи. Разчула се мълвата, че бащата на принцесата ще даде дъщеря си в комплект с две крави, осемнадесет овце, три вола и четири пакетчета Бейкролс с кашкавал и пица, за това не един, не двама, а цели трима принца пристигнали да поискат ръката й. Събрал ги кралят в тронната зала, пратил да повикат дъщеря му и подел разговор:
-Е, принцове знатни, нека чуем вашите оферти. Кой какво би предложил на моята единствена дъщеря? - запитал бащата на кандидат- невестата.
Тук започнал най-знатният измежду тримата:
- Чест и почитания, Кралю!
Аз живея в голямо царство, което се намира през девет морета. В пещерите ни е пълно със самородно злато и скъпоценни камъни, а от земята ни извират реки от мляко. Всичко това ще бъде и на вашата дъщеря.
- А как ще отведеш дъщеря ми в тази далечна земя? С плуване едва ли ще стане, девет морета са това все пак? - попитал бащата.
- Аз дойдох тук с моя разкошен кораб, платната му са от коприна, палубата от злато, а екипажът му е най-добрия в света. С него ще отведа дъщеря ви, ако изберете мен за свой зет.
Тогава напред пристъпил вторият принц, който бил дошъл от царство, което било през девет планини от тук.
-Моето царство не е толкова богато на злато и скъпоценни камъни, но в него живеят най-изкусните поети и певци. Няма ден в който да не се наслаждаваме на тяхното изкуство. А художниците ни рисуват най-живописните картини. От цял свят пристигат хора, които да им се полюбуват , за това и търговията при нас процъфтява. Славим се също с най-добрите изобретатели, от чиито ръце излизат всякакви чудати неща.
-Интересно! - промърморил кралят. - А как дойдохте до тук, принце?
-Виждате ли този дирижабъл, който е последното изобретение на нашите учени? С него ще отведа дъщеря ви, ако благоволите да ми я дадете.
Свит в ъгъла на залата стоеше третият принц и не смееше да пророни думичка. Той бе дошъл тук със своя кон, който не бе нещо особено… Просто кон, не като онзи дето са го ковнали на капака на фераритата, а най-обикновен, с който на времето са орали по нивите… То даже и царството му не било голямо, било по-скоро като графство, даже като не голяма община в Северна България.
-Аз не мога да се похваля с богатства и чудатости, нито да разнообразявам деня на дъщеря ви с талантите си. Нямам много, само парче земя, но тя никога не ни е оставяла гладни щом се грижим за нея. Дойдох тук с моя кон, който освен за превоз служи и за обработка на земята и за прибиране на реколтата. При нас имаме всякакви животни, за това от зестрата й бих приел само пакетите Бейкролс... Но единственото, което мога да предложа на принцесата е моето сърце, което докато бие ще бъде само нейно.
След тези думи кралят се обърнал към дъщеря си:
-Дъще моя, чу всеки един от тримата кандидати. Аз съм те научил сама да вземаш решения, за това ще оставя избора на теб!
-Татко, ти знаеш, че аз харесвам морето. Танцът на нимфите и песента на сирените са така романтични… Но, аз не мога да плувам. Вярно, корабът е голям, богато украсен и изглежда сигурен, а морето е така спокойно тази вечер. Обаче добре знаем, че тихите води са и най-дълбоки и в тях най-лесно се дави човек…
Дирижабълът също ме изуми. Да летиш така близо до звездите и до Луната, която аз обожавам. Дори по време на Пълнолуние, когато според легендите излизат върколаци и вампири… Въпреки, че според мен вампири не съществуват, а това са най-обикновени хора с остра форма на пародонтит… Но аз се страхувам от високото. От високо се пада най-лесно и най-болезнено, пък и причинява световъртеж….
Ето за това аз направих своя избор и избрах… оня с коня.
Дано сте се забавлявали, докато четете всичкия този текст, приятели! 🙂
Приятна игра и късмет!
Comments
Веднъж и аз да съм първи при принцесата 🙂
Четвъртия не бил принц а прост овчар,но с каква гега само 🙂 А е казано,че размера има значение !
И принцесата него избрала за да и весело на душата и топло между краката
Тц, бъркаш приказките. 😉
Но ти благодаря за коментара, все пак.
v+s 😘*
Принцеса-Поетеса!
Мда... Приказка е, щото в РЖ е друго.
Да, така е! Аз моичкия като го избрах на времето даже и кон нямаше... Само един стар Москвич... 🙂🙂
A-a-a, не си права.
"Москвич"-ът има поне 75 коня - цял табун.
ХАХАХА
и аз имах москвич...
Просто и принцесата,и оня с коня,са обичали бейкролс.А всички знаем добре,че бейкролс е отлично мезе за бира.Извод???! Бирата събира хората,разбира се!!
И така,заживяли щастливо.И всеки ден, към 17:оо, принцесата звъняла на оня с коня:"Скъпи,прибираш ли се?" Разбира се,че се прибирам,скъпа,с моите колеги.Но това е вече една друга приказка.В която дискретният смисъл на думата при-бира-м ,се разкрива само пред играчи в този спорт,от четвърта дивизия нагоре.Тези "играчи" са прозряли,че истинският мъш,винаги се при-бира.Това е едно безкрайно,щастливо пътуване към себе си,през едно златисто море,покрито с пухкава,снежнобяла пяна.Но както казах,това е една друга приказка....Сега е само 9:30,размечтах се,а първо трябва да се измъкна от леглото,преди да започне моето дълго при-бира-не.."Не"??????!!!.....
Чудесна приказка.
o/
Един баща евреин повикъл сина си, който бил зле с момичетата, но пък бил вече за женене. Бащата казал, че му е намерил три кандидатки. "Трябва да си избереш една от тях" - му казал бащата - "ето ти 600$, дай на всяка по 200 и ми кажи после коя ще избереш".
Синът дал 200$ на първата, тя излязла на пазар и си купила скъпи дрехи и бижута само за нея. След това дал 200$ на втората. Тя си купила дрехи и бижута с половината от парите, а с другата половина купила на момчето дрехи и обувки. Накрая дал на третата 200$ и тя ги похарчила само за него, като не купила нищо за себе си.
Бащата отново повикал сина си и го попитал коя от трите избира. "Е, как коя, бе, тате?! Тая с най-големите цици, естествено!"
Това дето принцесата избира оня с коня, го има само в приказките
Обаче,снимката е страхотна.Така изглежда Карлуково в моите мечти.(ко?нье!!)
Vot
даа, човек колкото и добре да живее се жени, на мен също ми предстои след една седмица, разликата е само, че децата ми ще бъдат свидетели на сватбата на родителите си 🙂
+1
То като гледам и моя малкия има голям шанс да е шафер на сватбата на родителите си 🙂
И при мен се очертава така да се получат нещата, децата да станат свидетели на сватбата на родителите си 🙂
И какво ви пречеше да ударите по един подпис?
Ех, тея приказки. А аз нямам нито кралство с поети, нито с природни богатства, даже и кон нямам(за табун да не говорим) - как са се навили да ме вземат не знам. Е, малко нахален съм - може и за това да е 🙂
Damn, princess, that sounds like true story... 😛 xD
And some noise for our princess: http://www.youtube.com/watch?v=CzJ-_tWFXrA
o7
Аз ако бях "оня с коня", на момента й биех дузпата на тая. Ама какво да очакваме, такава е реалността на съвремието ни... 🙁
Реалността няма нищо общо с приказките. Реалните "принцески" никога няма да изберат кон пред яхта или самолет, например. Примери от ежедневието много. И добре, че все още ги има приказките, защото там остана единственото място, където доброто все още побеждава злото.
Явно не съм разбран.
Кого е избрала тя? Някого или "оня с коня" и не е ли написана сега тази приказка под въздействието на нашето съвремие? (Бейкролс и мн.др.)???