Join the new world

Ще се лъжеш, че целува по-добре от мен
ще те гали с моите ръце единствени.
И ще чакаш някой спомен да ти донесе
при теб погубени.

"Не, това не става." - казах си и захвърлих листа и започна наново да пиша.

Всичко, всичко искам да забравя
и да се върна при теб.
При всичко вече изгубено,
да се върна при теб.
Всичко, всичко мога да забравя,
но не и теб, но не и теб.

"Ох, и това не става - та тя дори не говори български”. - продължих мисловния си спор и започнах да пиша на ново.

No, no vayas presumiendo, no
Que me has robado el corazón
Y no me queda nada más
Si, prefiero ser el perdedor
Que te lo ha dado todo
Y no me queda nada más
No me queda nada más*

"Това е по-добро, но дали ще имам смелостта да и го пратя?". Тази мисъл никога не ме остави - дали ще имам смелост да и призная.

5 години по-рано



Бях приключил работа, заради която бе дошъл до Маями по-бързо от предвиденото. Оставаха ми четири часа до полета и реших да се разходя преди да остави колата пред агенцията и да се кача на самолета за Лос Анджелис.

И колкото и да ми се искаше да се разходи до "Евърглейдс", знаеше че няма да ми стигне времето, може би за отпуската (която всяка година отлагах) щях да отделя няколко дни на парка, за това "Биская" беше най-логичния избор за това ограничено време. Запалих "Хонда"-та, която бях наел и поех към тази забележителност на окръг Маями-Дейд.

Вила "Биская", един час по-късно



-Добър ден, господине - обърна се към него една латино брюнетка. - Аз съм Мария Сервантез, екскурзовод във вила "Биская". Някое специално място за предложение за брак да отправите на вашата половинка ли търсите или само разглеждате?
-За мое съжаление, половинката ми нещо не съм я намерил, за това само разглеждам. А някой ден, знаели се - може и да дойда с нея тук за да и предложа брак. - казах със съжаление аз.
-О, извинявам се, че ви натъжих - продума Мария. - Надявам се да я намерите.
-А вие имате ли си човек до вас? - реших да не и остана длъжен аз.
-Имах. Сега от него ми е останало само сина ми Мигел.
-Съжалявам, че засегнах тази тема, госпожо Сервантез - отвърнах, усетил, че темата явно е болезнена за нея .
-Моля, наричайте ме Мария. И ако не възразявате нека да минем на Ти.
-Разбира се, гос ... Мария. - с лека усмивка в опит за извинение казах аз. - Все пак за да е равноправието пълно трябва да ви се представя и аз. Приятно ми е, Павел Христов.
-Фамилията ви е европейска, така като слушам. Някъде от източна Европа, Русия може би?
-Не, Мария. Родом съм от България, малка страна в източна Европа, едва ли я знаеш.
-България? Чакай да видя какво знам за твоята страна - имахте един известен футболист Христо Стоисков, мисля че му беше името, освен това ни бихте на дузпи през 1994. Слушала съм традиционна музика от вашата страна и я намирам за интересна.
-Ви бихме с дузпи? Да не искаш да кажеш, че си мексиканка - реших да променя темата.
-Да, родена съм в Маями, но бабите ми и дядовците ми са в Мексико. Едните в Акапулко, другите в Мексико Сити.- отвърна Мария.



Така в приятни разговори неусетно обиколихме цялата вила. Оказа се, че освен добър екскурзовод Мария е и страстен футболен запалянко, на онзи футбол, който американците наричат "сокър". Когато погледнах часовника самолета за Ел Ей отдавна беше излетял, но аз не съжалявах, това бяха едни от най-приятните ми часове напоследък.
-Мария случайно да знаеш някой добър ресторант и хотел в района, че се е видяло че днес няма да летя?
-Разбира се. Ако си съгласен, след 1 час ми свършва работното време и с удоволствие ще ти ги покажа.

Така започна нашата връзка с Мария. Винаги когато имах възможност отскачах до Маями за да бъда ден-два с нея. Неусетно започнах да се привързвам към нея толкова много, че вече не спирах да мисля за нищо друго освен за поредните няколко откраднати мигове.



Така до онзи съдбоносен ден, в който бях решил да и предложа брак на нейното работно място. За целта си бях освободил цялата седмица, бях купил пръстен и бях уредил цялата работа с посетителите да я поемат нейните колеги, само и само да е свободна за целия ден. Застанах с колата на паркинга пред вила "Биская" за да я изчакам да пристигне. Изненадата ми обаче се провали - тя бе докарана от някакъв латино тип, който я целуна за довиждане и я остави да работи. Не можах да го понеса. Всичко друго можеше, но това от нея не бях очаквал. Запалих колата и отидох в най-близкия мотел с бар и се напих като за световно, но от това болката не стана по-малка.

В наши дни

И ето ме отново в самолета, на път за Маями. Чудя се дали този път ще имам смелост да изпратя поне едно от тези листчета. Вероятно не. Но на летището ме чакаше една изненада - беше оставена бележка адресирана до мен - "Трябва да те видя и да поговорим. Мария" към бележката имаше и картичка на нашето любимо място. Изненадата ми беше още по-голяма, когато видях че ме чака кола и шофьора беше същият човек, който видях с Мария през онзи ден. Стиснах зъби и продължих към колата.

-Здравейте, господине. - усмихна се шофьорът ми - Мария ми е разказвала много за вас. Приятно ми е Пабло Сервантез, брат на Мария.

Брат? - е това ми дойде като шок. Значи съм ревнувал Мария напразно. Какъв глупак съм - вместо да я попитам, аз си извадих прибързани и грешни изводи.Отворих куфарчето, където бяха документите относно работата ми и бръкнах вътре, надявайки се онази кутийка да е тук. Облегнах се за седалката и закачах да пристигнем. Колата паркираше пред парк "Евърглейдс".

-Е, успех, приятел. И повече не притеснявай така Мария. Бях и обещал да не казвам нищо по въпроса, но дано не я разочароваш - едно разочарование и стига - каза на раздяла Пабло.

Отидах към портала, а там ... там ме посрещна един омаен глас, който продума на български с латиноакцент:
-Здравей.
-Здравей, ми аморе. - отвърна аз и падайки на колене с кутийката в ръце продължих : - Би ли се омъжила за този окаян глупак застанал пред теб?
След кратък размисъл Мария отвърна:
-Да, глупчо, разбира се, че бих се омъжила.



Бележка на автора: Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна. Този разказ е изцяло авторска измислица и не претендира за достоверност. Публикувана за втори кръг от "Мастилен лабиринт - 3", предварително отсяване на отбор “Страст”

ПП:Избора на песни се получи спонтанно, просто докато писах черновата аутоплейъра на youtube ги зареди и се оказа, че текстовите им пасват на концепцията на разказа. За финал на музикалното оформление съм избрал тази или тази песен - избора е изцяло ваш. Моят е ето това парче.

*Не, недей да предполагаш, не...
Че си откраднала сърцето ми
и вече нямам нищо друго.
Да, предпочитам да бъда губещият,
който ти е дал всичко.
И вече нямам нищо друго,
не ми остана нищо друго.

Други статии от отбор "Страст" за този кръг:

Game of choices
Изборът и свободата
Дългоочаквана среща
Защо не спира да боли?
Един избор