Моето си място
•
by Agent Smith1
Най-после стигнах до в къщи. Все е било трудни дни, ама днешния направо постави рекорд. От сутринта съм заобикаляла по разни кабинети за какви ли не бележки и бележчици- то край нямаше...
Оная заспала лелка напрано ми изкара нервите. Като ме върна за трети път до горния етаж ми идваше да й изсипя кафето на главата.
Слава Богу, че събрах всичко необходимо и остава утре само да ги изпратя.
Сега вече мога да си направя едно силно кафе и да си почина пред компа.
Отварям пощата и... за пореден път ме посреща това
Някога, преди много време, в един също такъв откачен ден започнах да попълвам бланката за прословутата зелена карта и ... не я довърших. От тогава ако не всеки ден, то през ден ме подканят да го направя. Понякога наистина ми се иска.
Не помня вече колко пъти съм започвала и... ами като започна си спомням за най-дъхавите ягоди от градината, за ония круши, които си похапвам направо от дървото и притварям очи от сладостта им, за милувката на морския бриз докато си пия следобедното кафе на люлката заобиколена от безбойните китки, засяти от леля, за тихите вечери изпълнени с огромни звезди, за тихичкото подрънкване на сваковата китара, за безкрайните разходки край морето, за лудите купони с приятели, за доверието в погледа на един много близък, много обичан и много болен човек и... тогава вече съм затворила тъпата бланка. За пореден път.
Преглеждам набързо другите писма в пощата си. Повечето са всевъзможни реклами. Отговарям на няколко, други трия без да отварям
Вземам чашата с кафето и отивам на люлката.
Тъкмо навреме за да усетя аромата на морето.
Отпивам глътка кафе, погалвам Буболина (тя е едно ужасно гальоно чихуахуа), която се умилква около краката ми и вече съм сигурна, че никъде не искам да отивам и че никъде няма да намеря това, което си имам у дома.
Зная, че когато пак ми докривее ще отворя я тази, я някоя друга игра и ще избягам там вместо към терминала. Ще поцъкам няколко часа, ще почета кой какво пише в пресата или в чатовете и ще забравя за проблемите.
Дали това е нерешителност или страх от непознатото, дали е просто любов към моето си място или нещо друго не зная, ама просто не мога да тръгна.
Facebook
Twitter
Discord
Comments
ПЪРФ
Home is where the heart is / домът е там където е сърцето.
!
а кура винаги е до гъза
🙂
true
🙂
mial
1985 година, в джоба си имах "служебен" паспорт...вместо да го "върна", както беше реда, си казах...сега или никога...Озовах се във Франция, но мислех за Америка, доста приятели имах там...след 6 месеца получих " Titre du voyage", така наречения Женевски паспорт...хубав син цвят, с две златни ленти...трепетно го отворих и онемях..." Valable pour toutes les pays du monde, sauf la Bulgarie...", сиреч, "валиден за всички страни в света, без България"...и нещо ме преряза..
Отидох в американското посолство в Париж..." Добре сте дошъл в Америка, господине..поемаме пътните ви разноски ит.н...." а, жената и детето, попитах...? те ще могат да се присъединят към вас след 7 години..." ?!? Останах във Франция, след 2 години се събрахме...
Живот!
Винаги гледните точки ще са различни - този, който не е усетил неволите ще е непоправим идеалист и патриот, докато се сблъска с тях (тук говорим за всеки оптимист в "летателна" възраст до 25 години (така си ги наричам, защото за тях всичко, което хвърчи се яде 😉 ) ), патриотите, които са патриоти зад граница, защото тогава най-вече цениш всичко, което си загърбил и.... "потенциалните" емигранти, които животът ги е очукал и при първа възможност ще си сложат главата в торбата. Малко са тези, които са доволни от живота тук, успявайки да се докажат (напук на всички, които ги дърпат към дъното), полагайки усилия, които където и да е било ще бъдат в пъти по-добре възнаградени или други, които карат по ръба на закона. Останалите... останалите сме се обезверили и отхвърляме утопията за красив живот, който да осигурява на децата ни бъдеще... Истината е някъде там... Всеки, който се е устроил навън да покаже къде живее и какво е оставил тук преди да замине, как живеят децата му и какво образование им осигурява, еее честно да ви кажа и носталгията се преодолява 😉)) И да не се лъжем - за всеки стъпил здраво на земята, ако за хората от развитите страни пътешествието до тук е екзотично преживяване, за нас е въпрос на оцеляване и надежда за децата ни.
Иначе браво за статията и вот за добрата работа.
ами, успях да изуча синковеца в един от най- престижните университети на Франция...за пари, няма да говорим.
Той ми се отблагодари, като ме дари с трима внука, което не ми се вярва да се беше случило, ако бяхме в България...
Повече от това...здраве му кажи !
в коя часдт на фрнаця живее синът ти?
38300 Bourgoin Jailleu, където живея и аз...🙂 когато съм си във Франция...
25 клм от Лион и 60 от Гренобъл....А 43
зависи от гледната точка, както каза Кака..
200 кинта и 2 часа в посока - муаш ягоди и круши колкото можеш, зимаш 1 руло ТХ да не размажеш прекалено много адреналин на седалката и бегаш бързо на обратно 😉
Баба ми и дядо ми беха учители, но добре, че имат 4 внука и дъщеря извън България, за да си позволят лекарствата които им трябваха и успяха да ни се порадват още няколко години, макар и през няколко месеца. Но да запитам, столичани от шуменско, силистренско или новозагорско - колко пъти в годината си ходят по родните села?? сигурно 2 пъти - по Гергьовден или Великден когато се пече агнето и по Коледа когато квичи прасето..
иначе си права за крушите и прасковите, мамаму.. и доматите от двора на село... тук такова нещо няма.. но и в Била, Лидъл и сигурно 4/5 от всички български магазини и пазари не може да намериш таквиа круши, праскови и домати като от двора на село.. признай си, Андромеда
тоя мейл дето си го получила си е чиста измама, кандидатстването за зелена карта е напълно безплатно, а не струва 19 евро! Аз лично кандидатствам всяка година и до сега тия гадове не ме теглят, но рано или късно ще дойде ден.... и те тогава ще видят, а аз няма да се колебая и секунда....
Без скъпите хора където и да отидеш ще ти е празно. Две години бях разделен от жената и синовете ми - мъка си е. Без значение от посоката, на запад или изток, на север или юг, там, където ще се окажеш просто не е като у дома. Може би е и до човека, не знам, но за мен дома е там, където е семейството ми.
same here!!! true story!