Децата на ,,Терминалът''

Day 2,767, 10:46 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Tervel 2

Карла подскачаше неуморно нагоре -надолу по ,,степа''размахала тежките гири като плюшени играчки. Tялото и бе образец за всяка уважаваща себе си спортистка .Tемпото , което си бе наложила този следобед бе непосилно дори за за повечето мъже в залата . Погледнах в очите й . Улових напрежение и неприкрито безпокойство. Поздравихме се . Двадесет минути по късно я чаках в горната зала да редим татамитата. След душа и в кимоно изглеждаше друг човек сякаш.

- Карла , как си . Видя ми се много напрегната в фитнеса . Избиваш негативна енергия ли ?
- Стояне , не издържам вече - почти простена тя. Сложих успокоително ръката си върху нейната ...за да се разреве след секунда на рамото ми . - Всичко е толкова трудно и не му се вижда края. Не знам какво да направя вече , за да сме малко - по добре .
За миг мина всичко познато за Карла през главата ми . Тя бе дете на японец и бразилка . До 14 -15 годишна възраст живяла в Япония . После след раздяла на техните -отива в Бразилия . Там печели награди и титли в страната си в жиу- житцу. После пак за кратко в Япония ... След 2-я брак за българин , се установява тука в България . Съчетала най-доброто от японския и бразилски манталитет и традиции жена изглеждаше смазана и без посока в живота . Как можех да вдъхна вяра в човека от когото вземах пример неведнъж и стиснал зъби продължавах да се боря с простотията и бедността която ни поглъщаше бавно , неусетно почти. Успокоих я някак си , наредихме татмитата , упражнихме техниките по айкидо , които трябваше да преподаде на групите които водеха с мъжът й. Имахме време да си поговорим .
- Добре , Ако тука не се получава нормален живот , не може ли да идете с мъжът ти и малката в Бразилия , при двете ти дъщери там . Те са големи вече , над 20 годишни и ...
-Не мога. - с тъжна усмивка ми стопира въпроса. - Там е трудно за живот - само аз от семейството ми знам португалски .
- Трудно ? Но нали минималната за плата там е към 400 долара . Все ще се намери работа за мъжът ти с неговата професия .
- Знам , но там престъпността е много голяма - буквално не знаеш дали ще се прибере детето ти от улицата . Тука казвате има наркомани и корупция , мутри - нищо не си видял . Не знаеш колко по-зле е там. Ама и тука сте едни расисти понякога ... Карла преглътна с мъка и обърса сълзите си.
- А Япония ? стрелнах краткия въпрос уж случайно .
- Баща ми ми помага , но е на години и не мога да искам от него толкова много. А и мъжът ми само с английски там не върви. Да започнем там самостоятелно - се искат ужасно много пари . На 44 съм вече - за кога да започвам отначало. Уморих се вече .
- Въздъхнах , прегърнах я приятелски , гледайки я в очите и казах .
-Ти си силна , ще успеете ! Имате толкова групи спортисти вече . Мъжът ти се връща в края на седмицата от доджото в Япония , взел майсторска степен и ще имате заедно по-големи перспективи и нормален живот в България .... Говорих и , убеждавах я почти 2- 3 минути , че всичко ще бъде наред , да не губи вяра, надежда и рано или късно ще се получи , точно сега да не се отказва и ..... какви ги приказвах ? Все неща заради които и аз се върнах от Чехия .... И ден след ден губех надежда за нещо по-добро ... Кого надъхвах и залъгвах ? Себе си ли , или една добра приятелка на семейството ми ? Хората от първата група започнаха да пристигат . Тренировката трябваше да започне . Чакаше ме още работа в спортния клуб . Излизайки от залата , хвърлих един поглед назад - една жена с усмивка се поклони на групата спортисти пред нея , те и отвърнаха с поклон . В съседната празна зала седнах и се замислих - какво нещо бе живота -когато тръгнеш нанякъде с всички сили, значи ли , че не са останали назад никакви възможности . Скачаш през терминалът към нови надежди ,бягайки от реалността която не искаш да приемеш за свой начин на живот? Една жена ,,чужденец'' според болшинството от българите ,обиколила светът (,която владее като родни езици японски , португалски и английски , майстор по айкидо и жиу-житцу, завършила тай масаж в именит медицински център за традиционна медицина ,невероятен готвач и майка на 3 деца )не желае вече да се мести през тоя портал - ,,терминалът'' в нови земи и надежди. Можеше ли ние напускащите родината си да вземем пример от нея и да отстояваме правото си на мечти в България . Или минавайки през терминалът , да се опитаме да бъдем хора....другаде някъде?.
Послепис : Половин година след това Стоян бе ,,принуден'' да се върне (отново) в Чехия. А Карла продължи да се бори с българската действителност с японска упоритост и воля. Историята е истинска, имената са променени .