Join the new world

Здравей, приятелю!
Като си чатим във Фейсбук, ти често с гордост пишеш за твоя град. Е, да, Пловдив е вторият или може би третият по големина в България. Има древна история, интересна архитектура – и старинна, и нова. Дарен е с приятен южен климат и със сърдечни и топли хора. Ти с основание се гордееш с него. Но не си мисли, че аз се притеснявам от това, че живея в едно от малките градчета на страната и че няма с какво да се похваля. И точно защото имам много да разказвам за моя прекрасен роден край, реших да ти напиша това писмо.
Ще започна със Солницата край моя роден град Провадия. Според последните археологически открития там се е намирал най-старият град в Европа, може би и на Земята. Ние днес отиваме до магазина и си купуваме сол за жълти стотинки. А преди солта е била по-скъпа от златото (което вече мина цената на платината). Солта е нашият живот. Нито ние, хората, нито животните, можем без нея. И не случайно Христос сравнява учениците си със солта на земята (Мат. 5:13). А в една от известните приказки на Братя Грим, „Гъсарката на кладенеца“, най-малката царкиня казва на баща си, че го обича колкото солта. В древността е бил труден добивът на сол не само поради естеството на работата, но и заради природните дадености. А където имало находище, възниквала цивилизация. Най-древната пътна мрежа в Европа, и не само тук, са пътищата на солта. Варненското златно съкровище от халколитната епоха според убедителни исторически сведения е резултат от търговия със сол от древно находище близо до Провадия.
Откриването на това неоценимо богатство и за нашата съвременност е плод на случайност; бих казал – и на наблюдателността и впечатлителността на един млад човек. На 20 февруари 1917 година Стоян Събев, войник, се прибира към родното си село Бозвелийско, недалеч от Провадия. Забелязва стадо овце да пият до някакъв извор. Отива да отпие от водата и се оказва, че е солена. Това веднага стига до тогавашния кмет на нашия град. На 6 септември 1917 година се отваря Мировското солно находище. Нарича се така, защото е построен квартал за работниците, наречен Мирово. Сега обаче находището се управлява от белгийска компания...
Но всъщност 2005 година става паметна за Провадия. Тогава в района на Солницата е открито селище на около 6000 години. Разкопките се водят от професор Васил Николов. Заселниците по всяка вероятност са дошли от Мала Азия и Караново. Стотици души са работили в тази своеобразна фабрика на шест хиляди години. Така около нея се създава първият град на Европа. Там се забелязват осезателни признаци на търговия. Има грънци, бижута и пари от различни краища на познатия свят тогава. Там са се водили и страшни битки за надмощие и повече пазари. През 2013 година бяха открити множество скелети, едни върху други – на хора, чийто живот е бил отнет насилствено. На това място са живели богати хора. Наскоро откриха скелета на владетел с красив меден медальон на врата. В момента Община Провадия търси сграда, която да стане Музей на солта. Очаква се през 2016 година той да бъде открит. Нямам търпение това да се случи!!!
Древната история на моя роден край не е свързана само със Солницата. Сега ще ти разкажа за крепостта Овеч - най-важната крепост във Второто българско царство след Търновград. Реставрирани нейни стени се извисяват в една от най-живописните местности – на скалите, надвиснали над града. Управител на Овеч според една хипотеза е бил известният „селски цар“ Ивайло. „Мисля, че на света няма по-чудесно място от това”, споделя във водената от три поколения семейна хроника Мартин Грюневег през 1582 г., когато преминава през Провадия. Той е впечатлен от „стар зидан замък”, намиращ се „съвсем на края на планината”.
Открити са много интересни неща по време на археологическите разкопки над града: стари монети - български, византийски, даже римски; останки от керамични съдове, каменни изделия, накити. Интересен е фактът, че в гората около крепостта през 80-те години на ХХ век момче от Провадийската гимназия е намерило един от първите печати на Симеон Велики. Крепостта е трудно превзета чрез измама от турците. Даже чужденците се питат как са ни завладели. Казват: трудно е изкачването до крепостта, стените са здрави - как? Именно затова съществуват няколко легенди за падането на крепостта. Както казва с усмивка местният историк и летописец Светослав Аджемлерски, „където знанията не достигат, на ход е въображението“. Едно от преданията гласи, че турците са обградили града с огромна армия. Била суха година и кладенците пресъхнали. На една майка ѝ дожаляло за децата, отишла до близкия извор през таен проход и наляла вода. Но турците я проследили и на сутринта минали през тунела, влезли в крепостта, отключили я, разграбили я и превзели. Според друга легенда те проникнали, подпомогнати от влюбена в млад турски войн девойка, която – като осъзнала какво е направила - сама полетяла от скалите в пропастта.
Една от историческите версии пък е, че през 1388 година тридесетхилядна османска армия навлязла през Айтоски проход, начело с великия везир Али паша. Армията се разделила на няколко части. 5000 души тръгнали срещу Овеч под командването на Якши бег. Провадийският комендант бил добричък и настанил турците в крепостта заради студа. А те били хитри - убили стражите, разграбили и превзели града. После настъпили няколко мирни години. Константин и Фружин превзели Овеч, Мадара, Варна и още няколко крепости. Но след това станало още по-зле. Муса Челеби - узурпаторът на османския трон, през 1411 година превзел и подпалил въстаналите крепости в Североизточна България. А в 1444 година крепостта била завладяна от Владислав III Ягело и Янош Хуняди по време на кръстоносния им проход за освобождение на балканските държави.
До 17 век жителите са живеели в крепостта, по-късно са слезли в дефилето на Провадийска река, където сега се намира градът. Камъните от къщите на крепостта са били преместени в низината, за да се построят нови къщи. През 18-19 век Провадия е типично възрожденски град. Там са живели хора от всякакви народности - българи, гърци, турци, арменци. Моето училище е именно от този период, то е най-старото в града. Скоро ще отбележим 150 години от основаването му. В градчето ми е имало заможни, но родолюбиви търговци, даже аз в момента живея в стогодишната къща на най-богатия от тях.
Край Провадия има още едно забележително място, впечатлило дори световноизвестния италиански писател Умберто Еко, автора на „Името на розата“: в село Равна се е намирал манастирът, където княз Борис Първи е бил монах от възкачването на синовете си Владимир Расате и Симеон Велики чак до смъртта си. В момента тази забележителна, свята старина е погребана под пръст и трева. Ужасно е, че е занемарено такова голямо историческо наследство. Трябва да се научим да пазим и почитаме нашата многовековна памет, за да имаме подобаващо достойнство и светло бъдеще. Това се е опитал да внуши на българите още Хилендарският монах. Само тогава имената на нашите герои и светини ще се знаят по света.
Интересен е фактът, че Провадия е имала няколко имена. Византийците са наричали града Проват, прабългарите - Овеч, защото в нашия край се отглеждат доста овце. Турците са го наричали Таш Хисар (Каменния град) на турски. Има една шеговита легенда за настоящото име на Провадия: една жена обичала двама мъже, които живеели един срещу друг на скалите, като ги деляло дефилето на Провадийска река. Един ден имало буря и двамата стоели на двете скали. Жената била при единия от тях. А другият му извикал: „Проводи я!“. Силният вятър понесъл тези думи чак до другите скали и така се родило името.
В момента в Провадия живеят 13000 жители, градът ни е много спокоен, макар че понякога се случват интересни неща. Ще спомена нещичко и за известните личности, родени в Провадия (предварително съм наясно, че и в това отношение не можем да се мерим с твоя Пловдив 🙂 ). Родом от Провадия е Светослав Обретенов - известният български композитор. Има къща музей, до която живеят баба ми и дядо ми. Като малък постоянно влизах в двора и си играех, защото музеят рядко се отваряше за посетители. Родом от моя град е и известният писателят, авторът на „Наричаха ме Желязната ръка“, „Изпитание“ и още десетки исторически романи, Цончо Родев. Преди да си отиде, той завеща цялата си колекция от книги на провадийската библиотека. Други известни личности от Провадия са талантливата певица с невероятен глас Ивелина Балчева, Василена Радева - млада режисьорка, носителка на Икар, Аскеер и наградата за изкуство „Ст. Камбарев 2001“, и Миглена Тачева- бивш министър на правосъдието. Родом от моя край е и скулпторът Георги Чапкънов - създателят на паметника „ Света София“.
Да, както виждаш, настоящето на Провадия събира в едно и светлини, и сенки – каквото е настоящето и на родната ни България. А бъдещето? Аз имам два оптимистични плана за бъдещето на Провадия и един песимистичен. Сигурно си казваш: „Кой ли те пита тебе?!“. Но аз все пак вярвам, че собственото ми бъдеще ще се развие така, че да мога да помогна и на родния си град, а и на родната си страна да се измъкнат от сянката на невежеството, безразличието и ниското самочувствие.
Първият ми план е Провадия да се превърне в известна туристическа дестинация. Много туристи, които имат уебсайтове, ще посещават крепостта Овеч и после ще разказват за нея. Посетителите ще се увеличават все повече и повече всяка година. Когато се създаде Музеят на солта, ще се увеличат още. Ще е интересно да показваме и занаятите през вековете, защото провадийската етнография е много добре развита.
Вторият мой план е да се отворят фабриките и заводите. Да се модернизират и да се създадат нови работни места, да се привлекат още хора да се заселят в града, да се отварят нови магазини, училища, градини, да се строят жилища.
Третият ми план обаче – песимистичният, е свързан с това, че повече от 3 милиона българи са зад граница. Много провадийци също заминават в чужбина. След като аз и съучениците ми завършим образованието си, като повечето млади хора, вероятно ще отидем да работим извън България, а в града ни ще останат само възрастните хора...
Дано първите два плана да се сбъднат. Аз обичам своя роден град и мисля най-доброто за него. Дано всички да доживеем моята мечта: Провадия да стане голям и красив град и всеки човек да го знае по света!!! Мечтая също така всички ние, българите, да се научим да пазим паметта си, природата и красотата на родното място. Дори да живеем на другия край на Земята, винаги ще си спомняме за онова топло кътче, където сме се родили, и винаги ще милеем за него. Независимо дали се нарича Париж, Пловдив или Провадия. „П“ като пазя!
09. 04. 2014г. Поздрави!
гр. Провадия Иван Добромиров
П. П. Едва наскоро осъзнах, че името ми изразява доброто и мира, които мечтая да побеждават в света. Пиши ми и ти за своите мечти