Join the new world

Здравейте, приятели!🙂

Искрено се надявам преработката на един от любимите ми разкази да не се приеме като самозабрава, самовлюбеност и прочие. Нямам нито самочувствието, нито амбициите да доближа автора, въпреки (признавам) безспорната дързост от моя страна.
Просто така ми хрумна, с надеждата да усмихна Празника Ви.

Приятно четене!🙂

Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й не отстъпи нито на разсъдливостта, нито на благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородството, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.
След четиридесет минути главата й се покри с множество букли, с които тя удивително заприлича на подържана Бродуейска звезда. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.
"Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя.”
Малко преди обяд Великденската салата бе приготвена, а поцинкованата тавичка, (подарък от баба й) стоеше отстрани на печката в очакване на агнешките котлети, които любимият бе излязъл да купи.
Джим никога не закъсняваше. Особено след пазар.
Дела стисна златния часовник в ръка и седна на края на масата, така че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и сърцето й затуптя лудо. Тя имаше навика да произнася кратички молитви при най-дребния повод и сега зашепна:
— Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.
Вратата се отвори. Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше по-лъчезарен от всякога.
Погледът му се спря на Дела с изражение, което тя не можеше да разбере. Не беше нито просто нежност, нито типичната мъжка сдържана изненада, или пък одобрение. Изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се предположи. Той просто я гледаше и от лицето му не слизаше това странно изражение.
Дела скочи от масата и се хвърли към него.
— Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Направих го само защото празникът ми щеше да е просто поредният почивен ден, ако не бях предприела нещо. Обещавам после да ги изправя. Не ми се сърдиш, нали? Кажи ми сега "Христос Воскресе", Джим, и нека прекараме весело празника. Да знаеш само какъв хубав, какъв чудесен подарък съм ти приготвила.
Джим огледа стаята, като че ли търсеше нещо. После като че ли по-нежно от всякога взе Дела в прегръдките си.
Нека бъдем тактични и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат погрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Кой точно, ще прецените самите вие по-нататък.
Джим извади от пазарската си чанта някакъв пакет и го положи внимателно на масата.
— Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към моето момиче. но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.
Белите подвижни пръсти разкъсаха канапа и хартията. Последва възторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хрипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности, защото на масата лежаха косите й. Нейният великолепен кафяв водопад, който би сушила на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на Давската царица. Косите, които само преди месеци бе продала на мадам, за да купи с парите верижка за часовника на Джим. Тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза"
— Обичам те, Джим. – и сякаш косите й въздъхнаха в едно с думите.
Изведнъж тя скочи като попарено коте и възкликна:
— Ах, боже мой!
Джим още не беше видял своя красив подарък и тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Златният скъп метал заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.
—Джим, аз мисля, че можеш да си поглеждаш часовника и по сто пъти на ден, защото това е твоят часовник, Джим, а за мен всички останали часовници по света са отдавна спрели.
Джим пое бавно часовника си, докато лъчите на любовта й не спираха да играят по щастливото му мъжко лице.
Същият онзи часовник, заради когото цар Соломон не би престанал да скубе брадата си от завист.
Изворът на споделеността не бе пресъхнал и сега щастието тихо бълбукаше в мъжката душа.
Джим кимна към празната пазарска чанта на масата и се усмихна.
Той имаше златен часовник за платинената си верижка, а тя коси, стигащи чак до под коленете за гребените си.
Сложи часовника върху косите в ръцете й. Притисна я силно о себе си. После нежно целуна най-мило спретнатите букли на света.
— Христос Воскресе, Любов моя.
— Во истино Воскресе, Джим.


Весели Празници!🙂

http://www.youtube.com/watch?v=X1DRDcGlSsE