Join the new world

Леля Добринка живеела у Люлин… Работела чааак некъде около заводо Електроника и секи ден се блъскала у градския транспорт като маче у дирек. Она била изтормозена и батаясала всеки ден. Най-често пазарувала от Женскио пазар оти си а мислила че там е по-ефтнино.
Коги са прибирала от рабута една мразовита ноемврийска вечер, леля Добринка излязла от метрото, огъната като рибарски прът под тежестта на житейските къхъри. Ветъра и правил “мечка лиже сол” по лицето. Тъкмо сметнала колко от таа сол ще требва на туршията, когато от тъмното пред нея изскочили двама кръжави люлинске пишлегари.
Пъпчиви, дрогирани и премръзнали… Пълна затра. Единиа уръпляк почнал да се лендзи с леля ви Добринка:
– Шшшш, ама оу! Яла ма!
– Яла тука са ти намокра мерудията, дърта брантийо! - почнали да са праат на мъже пред лелати Добринка...
Жената нищо не отвърнала само ускорила крачка.
– Ама, оу, щи седна на лицето ма! Щъ ръбъ в устата докат фръкнеш! Щъ изнасилЯ ма!
– Ще смачкам, ма - заканил се през зъби по- едрия от двамата. - Щи потроша ребрата, щи права главата поликлиника, ма! Ела, ма, ела ти размажем тъпата мутра дебела.
Леля Добринка спряла,она като млада била яре от стара козъ, видела че с дваесе кила зейе нема шанс да са изъкне.
– Добре де, разбрах. - казала тя закачливо.
– Ти ша ма мадръсаш, а ти дреньосваш, нал тъй? Айде мумчета помогнете на леля ви Добринка да качи зейето ша въ сипа по една ракийка, ша ви резна по една салатка и кой за каквото е дошъл...Бива ли?
Лешперите се спогледали и понеже били гледали много МИЛФ клипчета (редно е да отбележим че Добринка е стройна конгерица дето е била ногу убава навремето па и съга неа тотал щета) се навили веднагически. Едно че немали си друга рабута и фторо - вангалъци като тех могат да топнат чушката само по баловете с пиени на ботор ‘битуриенки веднага отърачли да отменат с торбите уморената жена.
Чичо Добри, мъжо на леля Добринка от 36 годин, голем, космалясал северозападен пустиняк, който щом свършел работа в касапницата на пазара се отдавал на родовото си изкуство - да прелива виното от дамаджаните по шишетата и обратно. Тава искуство и джинса на Добри датират обратно във пещерните времена дека Самотока ги разяснява в едни други писаниа. Да се върнем у наши дни объче:
Тъкмо се секнел в окървавената престилката/не я свалял и вкъщи/, когато се званнало на вратата. Чичо Добри заклатил сто и шейсетте си кила да им ги отвори.
– Добринке, жено мънинка, кви са тия двамата уръфляци, ма? За кво не ме извика ми плащаш на хамали да ти качват зелието? Не видиш ли че тиа са недоранени и едвам носат?
– Онги тия не са хамали, Добри, не са. Ей тоя - посочила леля Добринка по-хилавия - тоа сака да ме гняса, а другия - посочила тя по-ячкото мумче - сака да ма дреньосва...
Чичо Добри почнал да фърга сугреп и врътнал ключа. Хванал уръпляците за яките и ги помъкнал навътре.
– Тоа ли бea бияча? - попитал, докато засуквал яката на едрия до задушаване.
– Тоа... тоа, Добри...
Добри си поел дълбоко въздух и му набил с цялата си тежест една главъ. Уръпляка се свлел у несвес. Добри го вдигнал и започнал да го навива като чипрофска пътечка за пране. Скочил му веднъж трупешката и след като се уверил, че побойникът няма вече нито един здрав зъб, повикал с жест ебльото да го последва в спалнята.
– Тоя ли беше клесара, Добринке?
– Тоя... тоя Добри... Сакаше да ми избуши катерицата като ланска чушка...
Чичо Добри не казал нищо повече и директно засурнал обезумелия от ужас младеж към спалнята.
По пътя, изпод престилката, измъкнал свойто трийсе и един сантиметрово чудо, деформирано от вени и хематоми. Модел са води тава късен много надарен пелентозавърски уй. Започнал да го подготвя за предстоящата любовна авантюра... Тук е мястото да са изясним, че главата на чичо Добревото достойнство била подобна на детска ръчичка стиснала портокал.
Виковете, които се чували от съпружеските покои били ужасяващи. След двадесетина минути чичо Добри се показал зачервен и плувнал в пот се едно е драл свинье на живо. Огледал са за жена си и се провикнал:
– Добринкееееее, я ми дай онаа швейцарската чикия, дека ми го подариха кумовете да цепнем неколко сантима, че не ше да влаа!
Младежът изнасилвач през сълзи, със задавен глас, проплакал:
– Чичо Добри, бе... чичо Добри... моля ти се! Като човек ти се моля... Нека опитаме още един път!!!