Join the new world

„Обесването на Васил Левски“ е последната стихотворна творба на Христо Ботев, която е публикувана под лика на Васил Левски в “Календар за 1876” Ключови мотиви са страданието и плачът, чрез тях е представена безмерната загуба за България. Стихотворението създава поетическия образ на националния герой- човека, отдал живота си за свободата на родината. Основните символи в текста са майката (изобразява скръбта на цялата родина), бесилото(асоциация с Христовия кръст ) и гарванът(предшественик на смъртта). Съвкупността от тези образи е необходима за да представи физическата смърт в един много по-мащабен смисъл, като изкупление за робското страдание на народа, но и за греховете му, страха и предателството, съпътстващи порива за свобода. Това е едно от най-тъжните стихотворения, които българската литература познава.


Обесването на Васил Левски



О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?



Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.



Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.



Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.



Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.