Какво ме задържа в играта?

Day 2,567, 08:51 • Published in Bulgaria Romania • by AntikoZ

Здравей читателю,

Тази статия е провокирана от конкурса на МнМ. Отдавна исках да напиша нещо такова, ето че сега дори може да спечеля и някой лев 😉

Нека историята ми започне. Естествено това няма как да стане и без музикално оформление 🙂

Ето ме мен. Това съм аз когато се регистрирах. Объркан съм, но започва да ме обвзема някакво чувство. Все още не знам какво е то, но мисля, че скоро ще разбера. Мисля, че съм попаднал някъде другаде. Друг свят, който е съвсем различен от този, който познавах досега. Мясля си, че започвам да се зарибявам. Невъзможно! Та аз едва сега се регистрирах! Ще изчакам. Все още изпитвам някакво чувство, неизвестно досега. Започвам да разучавам играта.

Ето, че след няколко дни вече съм запознат с детайлите от играта. А може би така си мисля? Все още не знам, но ми предстои да науча. Старите все ми разправят да не се бия и да си мирувам. Какво тогава да правя? Поглеждам към партиите и политиката. Това ме повлича още повече в дълбините на Ерепублик. Явно съм се заблудил, когато си помислих, че знам всички неща, свързани с играта. Запознавам се с много хора, които ми помагат по много начини и влизам в една мъничка партия. В този момент мечтая. Какво мечтая ли? Мечтая за много неща, които те първа ще се сбъднат. Все още не знам нищо, мислех че знам, но съм се заблуждавал. А, ето го пак! Отново изникна това чувство. Какво е то? Сигурно още не му е дошло времето да разбера.

Стал съм командир на отряд. Всички са в очакване на дневната заповед. Всеки е в строя и е готов за бой. Всеки върви с гордо всигната глава и по лицето му се чете гордост, родолюбие, хъс и желание. Това ме вдъхновява и надъхва. Те очакват моята команда. Навсякъде витае чувство за порядък. И аз върявя като тях, с гордо вдигната глава и съм горд, че се бия на страната на родината, въпреки, че не съм от елитните. Ох, отново го усещам. Това чувство, тъй непознато, пак е у мен. Какво е то? Все ще не разбирам.

Отново съм на политическата сцена. Тази малка партия се е превърнала в добре смазана машина, която на няколко пъти влиза в конгреса. Аз съм чат от тази добре смазана машина, в която всеки се забавлява. Всички сме заедно, в добро и в зло. Господи! Ето отново това чувство. Объркан съм.

Какво е това чувство?

Още от тогава то ме влече в дълбините на Новия свят и то ме задържа и до днес. Не съм разбрал и до сега какво е. Може да е смесица от борбеността, сплотените моменти, когато бием по поробителите, приятелите, които са готови да ти помогнат по всяко време. Точно това ме задържа и днес, и не искам то да ме напусне.
Нека бъдем едно цяло в добро и лошо! Нека се сплотим още повече! Само тогава сме неразрушими за врага!

С уважение,