Ба/я/снословието на една мишка-част 1

Day 2,011, 09:14 • Published in Bulgaria Bulgaria • by mamamustara

Тъй като вчера обещах нещо,а и Gavro 77 настоява и предполагам,че няма да ме остави на мира:
По случай неговия отминал рожден ден,който не можах да отбележа подобаващо,поради отсъствието ми от играта баш тогаз,както и неговото нежелание да приема парично-материални дарове от мен за ,а също така и заради предстоящия мой такъв-дето се вика-хубавите хора все през май сме родени :Р,публикувам едно старо идиотско писание.И както стана ясно дългите неща тука не са на почит,ще разделя разказа на 2 части.

Преди да започнете да четете, няколко важни уточнения ,важни за сюжетната линия:
1.За всеобщ потрес,аз съм от женски пол и се казвам Михаела,приятно ми е и ми викат на галено Миша,Мишка, и Мишок там идва гризаческия паралел в творбата;
2.Младите ни читатели вероятно не знаят,а по-възрастните,вероятно са забравили поради преклонната си възраст :Р,че преди 6 години,примерно,все още се правеха и снимки от фотоапарат с лента,освен с цифрови и телефони,които трябваше да се дадат за проявяване във фотоателие;
3.РИОКОЗ бе едно от превъплащенията на сегашното РЗИ или по-култовото ХЕИ или хората,дето проверяват сега дали се пуши дето трябва и прочие свързани с човешкото здраве дейности.
4.Уруглица е диалектна дума от червенобрежко-врачанския край,нещо като комбинация от върлина и истукан


Това е хроника на един ден в миналото и сега хем ме мързи,хем не ми се струва редно да му сменям времената глаголни ,така че ето в оригинал:

Ба/я/снословието на една мишка


Вчера ме ухапа котка. По-точно котарак. Е, знам че ако аз го бях ухапала, въпреки че в развоя на събитията ми мина тая мисъл, но не го направих, щеше да е по-интересна вест, обаче това се случи.
Да започна отдалеко- предварително пояснявам как обичам да се отплесвам от темата и ако ви е трудно да ми следите разказа- разбирам ви, ама пък ако знаете с това обикаляне по околовръстното и носене на вода от 9 баира колко изпити съм взела.
Вчера беше от онези странни луди и юрнати дни ,в които всичко е с краката нагоре, главата надолу или който както иска пространствено да се ориентира- иди там, ела тук, напиши бързо нещо, ама не така, прати мостри- няколко пъти,а защо и РИОКОЗ да не ти дойдат на проверка и естествено в най-сюблимния момент ти звъни телефона и е грешка, но човека отсреща държи да му обясниш как така не продаваш БМВ, след като тoва бил телефона от обявата. Заявих му че като за начало няма книжка, което според мен обезсмисля покупката, а след тoва и продажбата на кола, което не мисля че го зарадва твърде, но какво да се прави- аз вярно че съм радостта на народа(но нямам връзка с Гиби),но не сметнах за нужно да си купя БМВ,а после да му се обадя и да му го продам. Веселба изобщо. След работа отидох да дам за проявяване 2 ленти от една екскурзия .Както съм казвала не веднъж като горд член на формацията ”Пречат ми ръцете, мамо, пречат ми и двете” страня от занимания с фотоапарат ,тъй като съм дала на света не една творба от жанра„Къде са краката на хората, но за сметка на това колко добре съм хванала тавана”. Не знам защо, но от малка не се погаждам с правите линии. То затова и не станах инджинерин- пустото чертане и пусти инат Миши ,че няма да дава пари някой друг да ми прави чертежите- ако с моята концепция за права линия съм твърде новаторски настроена за ТУ-Варна.... Вкратце - глождеше ме любопитство как съм се справила този път и да видя колко крака, ръце и глави съм отсякла. Нахълтвам в едно фото, давам ръкоделието, заявят ми че след час ще видим и довиждане. Врътвам се аз, вадя телефоня да звъня за кафета и в този миг съзирам на пода просната мърлява, тлъста котка, котарак де, който си топлеше толума на подовото. Тя Мишката от малка обича котки, хрантути пред блока цялото квартално войнство,освен личната. Хвърлих се възторжено да помилвам добичето, но то явно не оцени ентусиазма ми и злобно, с кльопнали уши заби зъбки в ръката ми. Мда, добре че съм се метнала на мама и „Аз съм само кокал цял” иначе щях да съм перфорирана като билетче двустранно ,но се ограничихме с дълбочка дупка на дясната длан под кутрето. Руйно шурна кръв .Като собственик на чип нос съм принудена да съм запасена с носни кърпички на достъпни места, така че веднага измъкнах една и се загънах с нея. За незапознатите с морфологията и топографията на чипия нос пояснявам , че освен симпатичност, този тип обонятелен орган предполага и фронтална среща със студения въздух зимно време и провокира течове ,така че разбирате за какво говоря. Оказах си аз първа помощ, но раната с дълбочина на Марианската падина и дебит на Ниагарския водопад ме кара да се чувствам като Хаджи Димитър-„а кръвта си тече ли тече”. Това че евентуално ще се изцапам с кръв не ме развълнува особено, аз съм известна като Мърльо шаренкия- неее, лигавник за ядене не ми трябва(не и постоянно) но съм едно същество не суетно и накапания панталон при дъжд или наличието на косъм върху дрехата не ме тормози така, както болшинството от женското ми обкръжение, което се чувства длъжно да ми съобщи как съм изкаляна или стръвно се хвърлят да скубят всякакви косми, валма и прочее, полепнали по мен. Ми извинете, ама не мога като Христос да се нося над паважа, а пък космите- какво? Аз даже и от косъм в ядене не се засягам- било той свой или чужд Вадиш и хвърляш, косата си е 100% белтък! При тая химия в готвенето кой се отказва от натурални белтъчини?

Огледах се за някой самодив в уста да ме целуне и раната да превърже, но не би. Наблизо имаше аптека и аз с бодра крачка и алена кърпичка се ситуирах там. Ауууу, какво е това. Нищо ,викам, ухапа ме котка, искам спирт да си промия раната и да дезинфекцирам. Кислородна вода? Отказвам с тайната мисъл останалата част от спирта евентуално да я гаврътна -все пак деня беше динамичен, нещата вървяха прекрасно, а беше едва 17.30. Започвам аз да се лекувам ,а загрижената аптекарка ми казва да ида на лекар ,за да ми бият нещо против бяс. Типично в мой стил изтърсвам как” аз съм си бясна по рождение и редовно си пия антизверина”, което бива прието на доверие. Нищо, и да не беше аз щях обстойно да обясня особеностите на врачанско румънския характер ,който така приятно опонират на чипоносостта, гарнирана с трапчинки. Аз съм една така емоционална, експанзивна и припряна, търпение проявявам само под формата на инат и апатичност. Та отново вчера някой ми обясни как сарказма в това, което пиша бил израз на комплексираност и безсилие! Глупости!Понякога проявявам депресираност, а като фен на „Междузвездни войни” като малка и обладател на две мелодии на телефона , които съм сложила скъпи за мен хора- едната е главната тема, а другата е тази която възвестява появата на Дарт Вейдър, най-отговорно заявявам ,че Силата винаги е с мен.

Край на първа част :Р

Втора част