Join the new world

Фердинанд и българският политически елит в старата столица Велико Търново, 22 септември 1908 г.


На 22 септември 1908 г. България обявява своята независимост от Османската империя. Това се случва три десетилетия след освободителната за страната Руско-турска война от 1877-1878 година. Няколко месеца след края й Берлинският договор на Великите сили разпокъсва земите, населени преимуществено с българи. От Северна България и Софийски окръг е създадено васалното на Османската империя Княжество България. Територията на юг от Стара планина е обособена в автономната област Източна Румелия. Земите в Македония и Одринска Тракия са върнати на султана.



Ето защо борбата за национално обединение и независимост се превръща в приоритет за българите. Първият, блестящо проведен акт по този път е Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Но и след него страната остава васална на Османската империя.

“Това означава, че Великото народно събрание може да избира държавен глава – княз, но това става с одобрението на европейските сили и се потвърждава от султана на империята – казва в интервю за Радио България акад. Георги Марков, директор на Института за исторически изследвания при БАН. – Освен това, страната няма право да сключва самостоятелно политически и търговски договори, тя е представена в столиците на европейските държави с дипломатически агенти, а не с легации. Така е лишена от правото да участва в международни конференции със самостоятелни делегации. Ще дам пример с първата Хагска конференция за мир през 1899 година, на която много трудно, след редица борби на родните дипломати и застъпничество на руския император Николай ІІ, се допуска българска делегация. Всъщност, някои казват, че Княжество България е било самостоятелно. Вярно е, има пробиви в тази посока, но то не е признато за суверенна държава в международните отношения.”

През годините няколко пъти са замисляни опити за прокламиране на българската независимост. Актът обаче става възможен през 1908-ма, след като в Истанбул избухва Младотурската революция.

“Австро-Унгария се възползва от тази вътрешнополитическа криза в Османската империя и решава да анексира двете бивши османски провинции Босна и Херцеговина – продължава Георги Марков. - Така тя, като една от шестте европейски сили, които са подписали Берлинския договор, го нарушава първа. Междувременно българският княз Фердинанд успява да се споразумее с австро-унгарския император Франц-Йосиф да обяви българската независимост само с два дни преди деня, в който Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Естествено, нейното провъзгласяване на 22 септември не е одобрено от другите пет Велики сили, но е поддържано от Австро-Унгария. А тя е в съюз с Германия. Така че в Берлинския договор се извършва първият пробив, благоприятен за българската кауза.”

Търсейки приемственост с величието на средновековното ни царство, политическият елит решава да прогласи независимостта в старата столица Велико Търново. Ето какво посочва в интервю за Радио България Тодорка Недева, главен уредник в тамошния Регионален исторически музей:



„В съзнанието на българите Търново е твърдина на българщината, символ на слава, на свободната ни държава, която през Средновековието е имала съществено място в живота на европейския югоизток. Ето защо всички са единодушни, че провъзгласяването трябва да бъде точно тук. За тази цел градът е тържествено украсен, всички се поздравяват със сълзи на очи. Щастливи са, че се сбъдва един многовековен блян – за независимата, суверенна държава, такава, каквато е била България по времето, когато градът е нейна столица. Манифестът за обявяване на българската независимост е прочетен първо в средновековната църква “Свети Четиридесет мъченици”, а по-късно – и на историческата крепост Царевец. В града има многохиляден митинг, всички отиват на Царевец, влизат в църквите, прави се тържествен парад на войската. Цялото търновско население ликува. Изпращат се телеграми в много селища, в които се съобщава за бележитото събитие. Така, в резултат на тези съобщения, в страната се провеждат хиляди митинги.”

През пролетта на следващата година България е призната за независимо царство от Великите сили. Така става пълноправен партньор в международните отношения с право да сключва съюзни договори. Освен това, вече може да сключва и търговски договори и по този начин премахва някои ограничения в митата. А до този момент съгласно Берлинския договор вносните мита на стоки от Великите сили са се определяли от тях самите и са били изключително ниски. Освен това, страната придобива и Източните железници – цялата железопътна мрежа на Източна Румелия. Издига се и рангът на дипломатическите й представителства – в легации.

ЦЪК !

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ !!!

ПП: Извинявам се за закъснението на статията 🙂
Трябваше да я пусна в 09:00 часа, но нета ми изчезна и сега се появи отново 😃