Join the new world

Аз споря с душата си болна
на тема:
"Човека в Играта"
като поетите славни,
започнах моята драма,
трагично,почти иронично
с лек привкус на любим сериал.
И ето плахо прописах,
до где ще се стигне,не знам!

На честните хората реших да раздам
сърдечната светла магия.
Стоят пред мен.А дали си струва
аз думите във плен да държа

Тя,случката,станала
в страната ни мила.
В едно малко градче,
родило се малко момче.

И ето момчето порасна,
каква новина ни захластна.
На два свята,то принадлежеше,
Единият сив и обречен.
А другият,макар и виртуален,
бе оцветен и идеален.

За него,светът бе приказна песен
изпълнена от някой дебил.
Два свята. В него се пресрещат -
един без друг не могат.
На кръстопътя, от среща гореща,
роди се светлината в ноща.

Светът - озъбен и свиреп
отхвтрлил всичко що не прилича,
прокарвайки митът,че може да обича,
и само тук-там се вижда още
по някое усмихнато лице,
което има силна воля и не каменно сърце,
способно да обича,да дава всичко,да твори.


Не,не мога,спирам да пиша!
Мастилото,вече засъхва,
Листът се оцапа от вред.
Моля ви,моля ви хора,
Простете ми за всеки куплет.

Душата без защита остана
Сърцето без броня,
лицето без маска.
Давам ви истина свята,
кой колкото може да взема,
И знам,че раздам ли се цял,до края,
Ще свалят и те своята броня.

Моля ви,Съвсем не мечтая.
Ще се върне светлината с доброто
Променете сивият свят,
усмихвайте се и когато не трябва.
Да отворим вратата,да влезе цветът,
всичко да бъде готово,да живее мирът.