Доброто старо време в картинки

Day 2,461, 06:10 • Published in Bulgaria Bulgaria • by the_patriotBG


Здравейте,
Провокиран от тази статия реших да опиша моите спомени от играта.

Преди време видях по една от телевизиите ни репортаж за някаква игра
в която страната ни се бие с други страни и трябват нови играчи.
Моята регистрация съвпадна с напиването на Гарабеда и като се регнах в моят роден град София се оказа, че съм се регнал мамалигар.
Писах до родните депутати да ми приемат гражданството, но се оказа, че
вече всички са си изчерпали лимита 🙁
Наближаваха парламентарните избори и се надявах някой да ме прибере в еБългария,
обаче пак не се получи. Броя на заявките заради бейби бума беше огромен и чак
на 26.02.2010 си получих българското гражданство.



През този един месец сигурно бях уволняван от работа 20 пъти 🙂
Тогава за разлика от сега имаше много млади играчи, а пък нямаше
кой да им обясни как се играе играта.
По това време можеше да се зарежда по 100 кръв на ден с хляб и още 50 с
подаръци, ако има с кой да си ги размениш.
Попаднах на един свестен българин, които ми обясни, че трябва да работя на
сто здраве задължително, иначе ми пада производителността и не може да си
избие парите за заплата. Аз обаче имах около 40 здраве и беше трудна работа.
Пак той ми обясни, че трябва да се бия в конкретна битка и да ползвам болницата
за да стана на сто здраве.
Абе общо взето играта беше доста скучна, не трябваше да се бия, като влизах
първо работех на човека на сто здраве, после тренирах, обаче бях сиромах
и тренирах с безплатният център и чат-пат с 0.19. После се удряха пет шамара (тогава най-силното оръжие беше К5, но и то беше лукс и веднъж месечно се глезех да ударям с танк 😁
в някоя битка и с това се изчерпваха опциите в играта.

Явно и на Плато му се виждаше, че трябва да раздвижи играта и реши, че трябва
да вкара нова версия. В нея трябваше да си избираме занаят и военно умение.
Аз си бях избрал да съм ВВС. Явно не много хора бяха избрали да летят и с мен
се свърза Dil Ive. Тя беше командир на "Кървавите" покани ме да се присъединя към тях. Това беше първият ми отряд. Даже пазя и един отчет от тогава!



Та от тази версия помня битките за Ляолинг и БиХ. Трябваше да паркирам въртолета
първо на болницата, а после на кметството. Ама май и в двете си ни пречукаха 🙂

Та общо взето тази версия не беше много сполучлива и повече от половината играчи
зарязаха играта. Мамалигите се усетиха и върнаха предишният и вид с малко промяна.Вече имахме по 300 здраве на ден, а не сто.
Тогава се сляха и взводовете и се озовах в 6ти взвод "Кървавите стършели".
Култов взвод, единственият, които май си запази името, а не беше преименуван
на историческа личност. Униформата също беше много яка 🙂
Тогава еБА мачкаше наред, налазвахме в Т5, Т60 или Т90 според нуждите и
битките се обръщаха без много пилеене на щета 🙂




Излязоха и първите мисии и трябваше да взема първият си медал Герой на битка.
А тогава си беше трудно, ама като съчетах два дена и използвах 600 енергия в
някаква умряла битка се получиха нещата и си минах мисията 🙂



По това време реших да се пробвам и в политиката.
Влязох в БДП, Буксо ме свърза с тогавашният ПП Антонио КК. След него ПП беше Груйо (смея да твърдя, че е един от най-добрите финансисти в тази игра). Бутнаха ме в един спам-чат, дето не можеше да го изчетеш. От там спечелих и първият си медал за депутат.



А парламента тогава беше...
Почти всички 40 юнака бяха активни, хранеха се мощно и денонощно, но май
вършеха повече работа в името на еРодината от сегашните 40 калпака!

Следващата ми стъпка беше да съм част от екипа на Рафа.
За мен се получи един добър мандат, на него нервите не му издържаха
на целодневното тролене и скоро след това заряза играта.
Аз бях зам МВ и помня, че тогава взех първият си КХ медал.
Тогава още нямаше дивизии и малаките се бяха насочили да взимат Пловдив,
а пък аз бях посъбрал някоя и друга вафла и набих не малкото за тогава
почти 7КК в един рунд, който се оказа решаващ и после взехме инициативата 🙂



След няколко дни пък Плато реши да въведе медала за ТП, точно като се бях занулил 🙂

След като армията беше разпусната при управлението на Кодер,
преминах при наемниците, които както тогава, така и сега са
най-силният български отряд. Тогава май бяха по-организирани.



Тогава нямаше още КО и важна битка почти не минаваше без да се наема щета.
Помня, че като влизахме направо размазвахме стената, не помня да сме губили рунд!

Както и сега и преди година играта прогресивно затъпяваше и се чудихме
как да си я разнообразим. Тогава Ненко предложи да направим нов отряд,
решихме той да бъде на ЦСКА. Веднага се намериха още съмишленици и създадохме
сегашният отряд Red ArmY 1948.



С помощта на Кафевия и на другите свинье направихме един не лош мандат.
След доста дълго затриване еБългария отново я имаше на картата.



Сега се сещам и за сандъците с инструменти, които добави Плато
за да си вдигаме продуктивността. Бяха нещо, като базуките.



Общо взето най-приятните и запомнящи моменти са по сбирките на живо
и майтапите по чатовете.
И те така 🙂 Това е развитието на играта през моите очи.
Дано Ви е било интересно 🙂

П.П.
Желая успех и на другите петима участници 🙂