Съединението прави силата

Day 2,301, 13:53 • Published in Bulgaria Bulgaria • by lqlqlqlio

Тъй като за пореден път попълваме въпросник, с кой искаме да се гушкаме и кой мразим в червата си, реших, че вместо да ви обяснявам как трябва да се играе играта, по-лесно ще ми е да пусна един цитат. Естествено, болшинството от хората няма да разберат позицията ми, но се надявам поне да го прочетете. Мерси предварително!

„... Понеже без овчари аби не стават, няма как, живей са с тях. И понеже сме най-сетне сите от един град, кога тряба, става целият град срещу останалите. А и понеже, най-сетне, сме сите българи, кога трябва, става българите срещу другите. Но само кога трябва. Туй ся прави с нежелание, и ся в него спазва много строга мярка. И да ти кажа, тъй като гледам, това е довело до бая напредък. От кое аз заключвам, че напредъкът ей тъй с братство и съгласие не става, ами други неща трябват. Аче може даже братството и съгласието да са му в пречка. Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не искат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здравата да ги разтърсиш, а те туй ще та мразят от дън душа. Но няма как, тъй става. Ти само разбери какво искаш - напредък ли, или братство и съгласие. Защо и двете са хубави, туй не е прост въпрос. И и двете може да ти потрябват при това. Понеже неслучайно се вика „Сговорна дружина планина повдига“. Тя, разумей ся, планината няма да подигне, пък ако ще колко си ще да е сговорна, и туй също трябва да ся помни; но аслъ много работи може тя да направи... Мисълта ми е, че сговорната дружина е не току тъй сговорна, и съвсем не братство и съгласие я движи...“*

* грешките не са грешки! Откъса е от „Възвишение“ на Милен Русков.