Join the new world

Министърът на външните работи в последно време SPQN стана президент този месец. Нямаше никаква конкуренция. В интерес на истината определено си заслужава поста, тъй като в напоследък бе много активен в желанието си да допринесе за добруването на страната си.
Макар до съвсем скоро Сърбия и Полша да си поделяха френските региони, заради ценните ресурси /гума в два региона/, предвид бъдещото противопоставяне на сърби и поляци, французите решиха, че трябва да изберат между двата лагера и да се закачат за едните. С активната дейност и агитация от страна на SPQN, който реши, че за Франция е добре да се сближи със Сърбия, която била обещала да се грижи за тях, защитавайки ги от Полша, французите гласуваха и във форума си, и в референдум в играта за това. И избраха SPQN за президент.

В кандидат-президентската си статия SPQN заявява, че това ще бъде месец на дипломацията. А тя не се обичала със светлината, но затова пък си подхожда с усилена работа, дългосрочна, но с малки стъпки, предпазлива.
Заявява, че винаги е бил идеалист и хуманист, оптимист и мечтаеш за няколко дребни, странни нещица като това да подобри имиджа на Франция, да бъде Франция активен участник, а не зрител на световните събития, да бъдат привлечени нови играчи и да бъдат задържани в този толкова празен свят, да се успее в това “да играем заедно” за общото благо, а не за собствената паничка и пр. и пр.
Кабинета - тук.

Проекти

- Медийна къща - ще се насърчават и подпомагат начинаещи журналисти
- Офис на френската диаспора - грижещ се за проддържане връзките с французи с чуждо гражданство
- Правопис - грешките в правописа били станали прекалено много и дразнещи
и др.

В заключение, пише SPQN, “главното в този луд еСвят не нито златото, нито да си отрупан с медали, нито да е-убиеш максимум хора. Това, което прави от еРепублик една вселена това сме ние, с нашите идеи, желания, различия и странности - ние, общността”.



За новия курс, целящ сприятеляване със сърбите, което ще им коства развалянето на немалко приятелства заслуга или вина няма само настоящия президент, но и липсата или твърде слабите гласове на тези, които не одобряват това. Liberticide, Nicolas Bonaparte/Hideyoshi Nicolas/, AlexMCS182 са единствените, които съм видяла да се противопоставят. Най-активен е първия, неуморно подпитващ и настояващ за запазване на досегашни приятели и съюзници. Но се получава малко глас в пустиня.

Все пак във форума им днес е пусната редовната тема за обсъждане МПП-тата за месеца. Не са отписали никого от тези, които са налични сега все още /Германия, Чили, ние, Португалия/.. Все още мислят и явно изчакват да видят кой на къде.. Някак вървят след събитията, въпреки желанието за независима политика. След поредния въпрос от Либертисид какво правят с досегашните приятели, какво правят с Русия, която имаха за по-по-най-добър приятел до скоро, както и Италия, Хърватска наскачаха с коментари като: “Приключихме с тях, те са анти-сръбски, а ние не сме”, “Личното ми мнение е, че трябва да ги забравим. Те са ни стари приятели, а тези, които ни бяха врагове ще са ни новите приятели. Приятелствата идват и си отиват”.

Тук щеше да има интервю с новия президент, но човекът се оказа твърде зает и под кръстосан огън в следствие на едни разговори за създаване на съюза около Сърбия, придобили публичност, в които се споменава за това че “французите много искат да се бият срещу поляците, дайте да ги използваме”. Поне 50 пъти му наврели тези редове под носа със саркастични, злоради, триумфиращи и “нали ви казвах” коментари.. Направо е хвърлен в музиката пред необходимостта да се бие срещу досегашни съюзници заедно с досегашни врагове, при наличието и на гореописаното отношение към тях от бъдещите съюзници..

Днес новото правителство получило най-сетне паролите за повечето дълржавни вестници и е публикувана първата президенстка статия. В нея SPQN отново набляга на това, че този месец ще изисква усилена дипломатическа работа, придружена от необходимост за деликантост и в същото време изопваща нервите. Уверява пламенно сънародниците си, че екипът работи усърдно, и то заедно с конгреса, който е в течение на всичко.