Пътеводител на оптимистичния песимист

Day 2,183, 12:08 • Published in Bulgaria Bulgaria • by mamamustara

Да речем,че това е нещо като продължение от тази статия.
Продължавам с пътешественическата линия,този път на родно ниво.
Транспортерс БГ-част безкрайна или Къде отиваш,може би

Това писание ми хрумна вчера.Писах го днес.Сега гледам статия със страхотни снимки от България.И се чудя-как може да имаме такава прекрасна природа,славна история и да сме толкова скапани като народ.

Това ,което написах днес ,бе провокирано от една случка и 2 лафа,чути миналата седмица.Единият беше,под формата на шегичка в едно предаване,че в тая държава,ако не се викне,никаква работа не може да се свърши.Другият-отговорът на един каскадьор ,дълги години живял в чужбина какво не му харесва тук след толкова години емиграция.Той каза ,че тук много се вика.За щяло и нещяло,с основание и без.И че в тъпата Хамерика,където той е живял,всеки знае за какво къде е отишъл-да бачка,да учи и си го върши.Мълчаливо.

Сега,за какво иде рече.Знам,че ще ви шашардисам какво съм навързала с тия реплики,че накрая и ще една ще втъкна.

Миналата седмица,пътувайки за работа с микробус,маршрутка или с по-точното му название МЪРШУТКА(защото вози мърши,шутове,шутки без значение по пол или по държание),качвайки се,констатирах как две същества от женски пол удобно са разположили ръчния си багаж на отделна седалка до тях си,леко ограничавайки избора на другите пасажери къде да седнат.Места все още има,така че сядам аз на задната седалка.Микробусът се пълни,тия двете се правят на приятно тъпи.Обаче нахлуват 2 бабички и питат имало ли 2 места .Всички мълчат,особено притежателките на комфортно настанените торби.Няма и намек да се пресегнат и да ги махнат.Е,сигурно са им платили билет и на тях,за това така.И след като видях каква реакция или по-точно липсата на абсолютно такава,аз не че се развиках,ами в типично саркастичния си тон,както само аз си умея заявих,че всъщност 2 места има.Само ако госпожите благоволят да си преместят дисагите.И го направиха.Всичко това стана мълчаливо.И когато едната пача подаде билета,даден от шофьора за бабката,детронирала багажа й със „Заповядайте”,а тя тъй мило й благодари,на мене ми идеше да си прегриза гърлото сама.Ма то нищо са не е случило бе хора.Тя тая до преди 2 секунди бабата не я зачете за човек,сега ще си благодарим и ще се правим на културни и възпитани. Това е такова лицемерие-всеки път всички се правим , че нищо нередно не е станало.За каквото и да е било.А аз,хулиганката съм се развикала там.Даже си заслужаваше да ме свалят,че да положат пак торбите разделно на моето място.

Навярно се питате защо ви занимавам с незначителна битова случка.Защото е показателна.Че ако не се развикаш,на никой не му пука.И няма значение за себе си ли се развикваш или за някаква друга нередност или неправда.И в крайна сметка,за съжаление няма значение.Нямам претенции да ми изказват благодарности,построят паметник или да ми дават ордени.Само дето някак ти остава кофти чувството,че май е било по-добре да си траеш.Като другите. А че вършиш нещо правилно, не за да се харесаш на другите,а защото така е редно и вътрешно го усещаш така не трябва да те кара да се чувстваш,сякаш ти си извършил нещо не както трябва.
Ми така де,следващия автобус е след 15 минути,кво се врат тия бабишкери тука да се тъпчат върху останалите.

Друг случай-пак пътувам.Чупя си кратката да отида и да си купя билет.Качвам се и се оказва,че за мене място няма.Казвам на шофьора да провери имат ли всички билети.Той нещо смънка,някой размаха билет друг не.И кво- със все билета си стърчах 40 минути.Защото ако бях тръгнала да се разправям и на касата,щях да си и остана с билета извън автобуса.Така и не стана ясно дали става въпрос за дублиран билет или на някой гратисчия си падна на уя- ем седя през целия път,ем аз му платих билета.Разбирате ли, не е редно и не е честно да правиш всичко по правилата и ти накрая да си пре..експонирания.Ако си мислите ,че някой се сети да се помести,че да седна поне на една кълка-акъл ви лъже.Аз така или иначе щях да откажа,щото съм гордо и вироглаво животно.А пък и на кондуктурка съм тръгнала да се правя.

Разберете ме правилно-не ми е паднал задника,че съм стояла права.Просто ме дразни и натъжава едновременно как всеки се прави на дръж ми шпагата, шапката де , няма никакво чувство за справедливост за разни дребни нещица.Че спазваш нормите и правилата,а виждаш че някой без да се напъва и трогва, минава метър . А ние чакаме като общество да сме осъзнати.Със съпричастност и състрадателност.
Забравете! Докато да изтарикатееш за 5 лева и да си настаниш удобно найлоновите торби е героизма на деня ти. За къде сме тръгнали с тая сбирщина морални и материални авантаджии ? А най-тъжното е,че хората и не искат да се борят или търсят правата.Защото виждат ,че няма смисъл. Не знам каква е тая наша органична непоносимост към спазването на норми.Без значение човешки или държавни.Спор няма,че някои административни правила са идиотски.Даже се чудя ония убавци в парламента за чий са ни и те за чий пишат и преправят закони.Като така или иначе никой не ги зачита или спазва.

Сигурно и вие си имате такива случки.Не само в живота,а и и тука в играта.И когато ти се случат 10 такива през деня,какво се случва?Явно аз не съм достатъчно великодушна да не се впрягам от подобни наглед незначителни неща.Някой даже би ги нарекъл глупости.

Оня ден Акуариус беше постнал скрийн с цитат на Буковски.Че повечето хора на този свят са побъркани.А тези които не са-са сърдити.А пък които са нито побъркани или сърдити са просто тъпи.

Аз съм сърдита.Да се чувствам като побъркана,когато уж нормални и човешки неща не се случват.Защото другите са правят на тъпи.И в карйна сметка аз се чувствам и излизам като тъпачка.Но най-големият ужас е ,че може би не се правят.А просто са такива.

И всъщност ме е страх,че „По пътя”,ама не на Керуак,по който вървим като народ,общество и хора(?) и на мене ще ми писне.И ще се трансформирам в безчувствен тъпанар.Защото да си добър и съпричастен толкова трудно.А трябва да е лесно и първично.Като дишането .
Излел е Дельо хайдутин.И си тръгнал...Изкара късмет той.Добре си му е там, пътуващ из Космоса.Далече от нас.

А колко и накъде вървим и до къде ще стигнем дано скоро стане ясно.Защото по-добре ужасен край,отколкото ужас безкрай.