Как минах турнира

Day 2,122, 11:47 • Published in Ukraine Bulgaria • by NWNTMIM

Сдарфейте

Първо малко встъпление за неориентираните:

Има нов турнир мачкаш като като луд на храна, с напредване почваш да ядеш все повече храна и така докато си счупиш копчето на мишката. Колкото и да плюем админгибичуреците пуснаха мисии Д4 им стана интересно изкараха големи количества храна от играта което е стъпка към икономика макар и малка. И подобрението на ракетните беше смешно, но е факт че к1 оръжия няма отдавна на 10 стотинки. Само да не бяха добавяли точки за тъпата горила защото не виждам начин тя да успее някога. Само пилета ражда.

Такаааа да започнем с това как минах аз мисиите 2 версии.

Сериозна версия:

Ами никак защото няма смисъл. Искрено се надявам никой Д1 и Д2 да не се подлъже да блъска за да сме победили донякъде.

И нека филма започне СЕГА:

Ден 2120: Продадох си златото на 220 лева и станах с много цифри. Купих много танкове. Перфектната грешка без тях ще хабя повече енергия. Кофтииииии

Ден 2121:

01:20 Продадох танковете с прилична печалба и си купих храна. Седя пред красноселските банички горд с купчината закупени от мен. ИДИОТ. Изядох 20 веднага ама повърнах 3 бях се надценил леко. Наврях 20 по джобовете. 80 в гащите маркирани със кафяв маркер, избора на цвета е умишлен ако не съм маркирал някоя да се маркира сама. Напомних си да се постарая да не стигам до тях ако не умирам от глад.

2:20 Седя и гледам тъжно купчината закупени от мен на далавера 8312 банички за които нямам място. Добре че съм клепар в ушите сложих по 3. Нормален човек би побрал една. Смених си стелките на обувките с банички. По 3 да ми е меко. Тея найк рийбок и всякви известни производители на спортни пособия са глупаци. Правят системи в подметките дишащи мишащи еъер меър хексалайт а 3 банички са по удобни и краката ти миришат вкусно. Отбелязка 2: да изям баничките маркирани с кафяво преди краката си.

3:30 Към мен се носи бясна орда с празни чанти. Не ме пребиха нито изнасилиха. Продадох им банички на двойна цена. Комбинирана с промо 1 баничка 1 торбичка. Всичко се разви перфектно. Имах само 2000 банички прилежно опаковани в торби и доста солидна печалба.

4:20 За шести път се пробвам да вдигна и преместя баничките. Е като ми казваха че ми е малко силата майтап ми се струваше. Дааа. Не е лошо да си купя боен слон. Как обаче да оставя баничките. Навъртат се малки мултаци с голяма товароносимост около мен. Дадох им по една баничка да пуснат слух за новото ми промо, банички в торбички да се носят лесно.

4:21 Купи ги още първия клиент. Идиот някакъв не си водеше боен слон. Оставих го да им бере дерта. Затичах се за слон като пътем капарирах 2 баничарници неразкрити от лакомата конкуренция с цялата им стока.

4:28 Слоновете бяха свършили. Одраха ми 10 кожи за едно дръгливо магаре. Подготвен от предния ми неуспех купих 1 магазин торбички.Напълних ги с новата ми храна. ИДИОТ. На магарето се събраха 20 торбички. Пробвах другите да ги вържа да ги влачи, късат се торбичките баничките се опесъчиха. Трябва здрав транспорт. Пуснах пак рекламните джигити. Продадох опесъчените банички с горница. Не съм казвал че са опесъчени те си имаха хиляди на слоновете, може да не стигнат до тях. Не съм лъгал спестих инфо което не са ми искали.

4:35 Купих цял магазин с куфари. И то от скъпите с колелца. Да му е леко на марко. Не знам дали ще бия, пребия избия ям паса тревя пуша люляци или каквото и да е, но вече имам верига всякакви магазини. Е празни, но след 10 дни еуфорията ще свърши ще имам къде да работя или поне да спя.

4:55 България се преместила на майната си в снега. Това е добре защото не бях помислил за хладилници а и по-досетливите от мен сигурно са ги изкупили. Дий магарко на летището.

6:20 Полети няма. Поне товарни. Хванах единствения в моята посока пътнически. Руманещи еърлайнс ми взеха билет не само на мен и магарето, не само на всеки куфар, на всяка баничка билет ми взеха... И даже изядоха една голяма част. Тичах между двата салона да ги пазя ама пак ме прекараха. Нищо и остатъка е достатъчен.

Ден 2122

7:20 Влизам в боя с пресни сили, битката е ужасно интересна. На равни разстояния планини от банички, кроасани кифли и всякаква друга храна. На всяка планина по един джигит като мен дебне отсрещния със снайпер без да се отдалечава от ценната храна.

11:20 Ям като откачен както всички около мен и се стреляме тук там. Засега върви добре имам 0 убити противника и около 5000 пробити кроасана на врага с който се дърлим. Ако се проточи мелето ще му разваля част от запасите. За сметка на това в магазина имаше няколко бронирани куфара. Няма да опирам до кафявите банички надявам се. То няма и как защото противника ми е доста точен, не знам защо е решил да ме цели в слабините, но кафявите банички са чудна броня.

Ден 2123

0:01 Вече съм очистил доста периметър около мен, другите са на повече от 1 изстрел със снайпер разстояние, което е без огромно значение, защото патрони отдавна няма, а никой не отива да си купи, храна не се оставя една баничка струва 2 кюлчета злато.

Ден 2124

0:01 Вчерашния ден мина доста добре, само в отбиване на набези от новодошлите. Такива които пристигат без храна с плуване, тичане, фойерверк в задника и всякакви други начини. Най-кофти са тези с фойерверфките, понякога падат горе на планината с храна.

7:20 Закъсняха обаче с няколко часа. НИЕ МЕСТНИТЕ /вече сме такива/ се споразумяхме, територията е разделена с ясни граници си помагаме. Всеки сваля фойерверковците на съседите си. Имаме патрони. Обучих една чайка. Връзвам и пари на крака тя ми носи патрони. Скъпо излизат ама трябва да подкрепям съседите си. Те нямат чайка. Колкото и да са скъпи патроните на тях ги продавам двойно. На по-далечните тройно.

Ден 2125

Бой Бой Бой Бой, движа се все по добре, ако обещанията за вафла на убит са верни направо ще се къпя във вафли. Не като оная патка Клеопатра в мляко. Млякото е течност, лесно е, ай фъф вафли а?
Аз обаче като местния спекулант вчера се къпах във злато, малко боли плуването в басейн с кюлчета, ама не ми се иска да маркирам по случайност годни банички.
След златната баня ваната от вафли ще ми е като пухено легло.

Ден 2126

Храната почти свърши. Ще трябва да изрина останалите с настъпление. Ще бъде неравен бой. Аз имам куфари, те патрони. Чайката се уяде и ме заеба. Не знаят на какво съм способен. От бронираните се направих на Дон Кихот, даже и по-смешно брониран и зачаках последния момент за атака. Всички не сме спали от дни. Очите ми се затварят, но се отварят веднага, отвътре на клепачите си нарисувах враг да ме стряска.

Ден 2129

23:50 Скачам в атака готов за бой със стотици. Оказват се единици. Но все елитни. Доброто планиране и чакане си казаха думата, минавам покрай трупа на Кодера пукнал от глад. И какво като има 50 санта ръка?
23:59 С последни сили достигам ромпер, доста е уморен и закъснява с части от секундата. Удрям с последното което имам розова чанта долче и габана или нещо подобно. ДОвърших го. ПЕЧЕЛЯ. Изпълнен с гордост се качвам върху него вдигам ръце готов да оповестя на света победата си и........


Събудих се с оная ми работа в ръце. Как се уцелих точно в окото не знам. Явно спя с притворени очи, защото леко ми люти. Даааа трябва да намалим играенето на бози...

Пия една студена вода измивам си окото и си лягам пак. Има 2 часа до съмнало дано спя спокойно без повече подвизи. Пожелавам ви го и на вас.

АЙ БАЛСЪМВА!