Един обикновен ден в една необикновенна държава

Day 2,040, 08:57 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Varnacore


ВНИМАНИЕ!ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е ЗА ЕГОИСТИ!АКО СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ СВЕТЪТ СЕ ВЪРТИ ОКОЛО ВАС И ЧЕ СЛУЧВАЩОТО СЕ НА ДРУГИТЕ НЕ Е ВАЖНО ЗА ВАС, МОЛЯ, ЗАТВОРЕТЕ СТРАНИЦАТА!!!




Здравейте, приятели!Как сте днес?Надявам се всички да се чувствате добре и поне една идея по-щастливи от обикновено.Но да я караме по същество!Всеки от нас си има своите дни, в които сякаш целият свят върви с/у него, а Господ сякаш му е обърнал гръб.Обикновенно това не ни се случва само веднъж през живота, за това и не намираме за редно да се оплакваме от преживяното и да натоварваме заобикалящите ни хора с проблемите си.Днес обаче аз ще счупя тази сива рутинност и ще споделя този мой ден, който има своята предистория от преди няколко месеца.
Преди известно време претърпях разочарованието от това да се занимавам с политика.Ще премълча името на партията, защото има все още хора, които вярват , че тя се бори за каузата с която тръгна, а аз не искам да си създавам врагове(още повече патриоти!).Та това мое разочарование ми се отрази много зле.Аз работих за "идеята" без да съм искал пари и без да съм ламптял за постове.Работих с цялото си сърце, зашото обичам народа си.Обичам го повече, отколкото себе си.Буквално вярата ми в хората беше сведена до 0, след като се случиха събията около сформирането на новото правителство.Сега именно заради тази партия, аз изпитвам срам да изляза на протест сред хората.Това не съм го преглътнал, но трябва да се продължава напред, нали така?
В един момент ми се беше отворила възможност да работя работа с добър доход.Естествено аз реших, че с тази работа ще събера пари , за да мога сам да си поема образованието и да завърша това, което искам , а не това което бях започнал подведен от грешни съвети.Момчето, с което започнах работа работи това от 9 години и ми разказва колко много пари са се правили.Сега пак се правят, но заради "кризата" цените паднали наполовина.Почнах работата, направихме първи обект, почнахме втори и изведнъж нечия духовна сила дръпна лоста на всичко потръгнало.Машината беше се развалила и ние нямаше как да довършим втория обект.В един момент момчето тегли чертата и ми каза:"С тия комадировки аз съм вътре.С тва сваляне на цените на половина ми разказаха играта".И така докато докарат новата машина ние трябваше да се върнем във Варна.Минаха 2 седмици, парите свършиха и така се стигна до днес.
Днес реших да се обадя на момчето , да го питам какво става.Все пак и аз хляб ям и душа нося.Обадих му се и се чух това, което най-много ме притесняваше , че ще чуя: "Ами чакам да се обадят да кажат, ако има нещо във Варна, ама като гледам, май ще се отказвам.На тия пари, няма смисъл.".- Бам, изведнъж разбрах, че плановете ми са свършени и ще ми се налага "да се вдигам на крака" още веднъж.Стоях, мислих, мислих и си казах:"Евал съм го, отивам в парка да си събера мислите и да почета от книгата".Хванах си книгата "Тракийското писмо - декодирано" на д-р Стефан Гайд и поех към парка "Владислав Варненчик".За тези, които не са от Варна - това е едно място, където като деца сме играли и където майките разхождат децата си.Винаги когато човек е имал нужда от късче природа и минутка спокойствие, той е отивал там.Та стигнах аз до въпросния парк и когато влизам през главния вход от една кабинка чувам женски глас.:
-Добър ден, г-не!С нещо да помогна? -попита ме учтиво жената.
-Не, идвам просто да почета на някоя пейка... - отговорих аз, очуден от това , че някой ме посреща на входа.Обикновенно съм свикнал да провеждам разговори с охраната, която пази някой да не вандалства в музея, който се намира в парка.
-Ами разбирам, но има вход...-сякаш със съжаление ми отвърна жената.
-Вход? От кога има вход тук? -попитах с изумление аз.
-Ами от 2 седмици.Като платите входа и можете да посещавате музея.Комплексен е входът.- с все същата вежливост отговаряше жената.
-А колко е входът? - попитах с мисълта, че ще е не повече от 2лв.
-Ами 5лв е, Г-не...
Този отговор ми беше пределно достатъчен, за да се обърна и да си хвана пътя към вкъщи.
Така този ден разбрах ясно, че тази държава не милее за своя народ.Заплащането постоянно се намаля, а платените места, където човек да си събере мислите постоянно се увеличат.Аз ще се изправя пак и пак ще намеря изход, но защото трябва злодеят, който ми прави пътя черен, да е именно моята държава, която иначе аз така силно обичам...
Благодаря на всички прочели статията докрай!И ако някога имате лош ден, не се притеснявайте да го споделите с мен - аз обичам народа си!

А сега и малко снимки от нашия скромен парк: