Join the new world

Шишо, цял ден беше тъжен. Беше тъжен защото беше дебел, а не правеше нищо за да отслабне, защото бабата, която живееше до него почина онзи ден в мизерия, а не заслужаваше това, защото несправедливостта около него беше взела превес и господстваше необезпокоявано, защото не правеше нищо за да помогне в борбата срещу злото а си стоеше на топло и сигурно в квартирата. След часове безметежно стоене на кухненската маса, той отиде взе лист хартия и молив от холната маса седна на бюрото в кабинета си и започна да пише.


Ден за спомен!

О, орли простете
на пилето дебело,
че само в дни, кат тоз се сеща,
за ваш'то свято дело

След дни, като този,
в който спомням си за тях,
предалите живота си единствен,
за свободата наша.
Иска ми се, да не бях,
пияница без цел
и с празна в ръката чаша,
а орел.
Искам да съм смел и горд роднина
а превърнал съм се в роб,
в слуга безправен на дузина,
с малки лъскави очи,
лисици,
хвали в железни клетки,
хиляди свободни птици.
Хиляди орли в клетка.
Ах, колко тъжна гледка.
За това ли, те умряха?
За това ли, в окопа кален
с години дълги бяха?
Там на бойните полета,
хиляди от старите орли,
с гордо вдигнати глави,
пред врага ужасен.
Днес, орлета вече няма,
останали са ято птички,
на които им е все едно,
кой ще хвърли им, зърно
от жито.
Потомци на велик народ
потомци на свободни птици
днес живеем в епизод
в който има само цици,
изкуствени, уви!,
поръчани от мутра за мутреса
с крадени от нас пари,
но на, кой орел му пука?
На птичките? Едва ли.
Те за зимата са си събрали,
и нищо, че едвам са оцелели
предната година.
Сега щастливи са, че има
точно сто трохи за цяла зима.
Горки те, горкият аз,
ей, така в размисли брадати,
отмина хубавият час,
веднъж годишно,
в който спомням си за тях,
предалите живота си единствен,
за свободата наша.

В памет на хилядите български орли
от миналите славни времена.