Join the new world

Стандартна процедура

Поради липса на време пропуснах кръгове от конкурса на Таблов. Понеже искам да се включа поне в последния, пускам нещо писано доста набързо, затова моля не ме корете много.

Сред галактическия мрак от нищото изскочи една малка блестяща стрела. Космическа галера I-ви клас –„Светлината на Амон”. Корабчето, изплувало от дълбините на време-пространството, примигваше на фона на стотици разноцветно проблясващи светлинки на близки и далечни звезди. Комфортно отпуснал телесата си в мекото кресло, капитан трети ранг Гей Чи Хатерас разглеждаше заобикалящото го пространство. Рееше се в средата на командната сфера. Безброй външни камери отразяваха околното пространство и караха капитана да се чувства център на галактиката.
- Задействам „Стандартна процедура” - избоботи басовият глас на Гей.
От този момент позитронният мозък на кораба поемаше всичко в свои ръце. Командата нямаше как да бъде отменена. За Хатерас оставаше да мечтае, любувайки се на заобикалящото го великолепие. Някъде в дълбините на галерата хитроумни ботове с изкуствен интелект щъкаха палаво за да изпълнят заповедта. Една след друга щяха да изкачат сонди с едничката цел да проучат звездната система пред тях. Първа по ред изскочи „Ушите”’ като имаше за задача да прослуша дали към системата идват каквито и да са целенасочени сигнали. Ако липсваха следваше да провери дали от системата има сигнали насочени към галактиката. След като се увери, че няма индикация за такива, подаде сигнал към кораба-майка и се самоунищожи съгласно правилата на „Стандартна процедура’’. Следваха още пет разузнавателни мисии. Последователно излетяха сондите „Очето”, „Нослето’”, „Химика”, „Физика” и „Експерта”. Всяка от тях се самоунищожаваше след като завърши мисията според предписанията.
- Какво разхищение би било това преди десет века? - промърмори си Хатерас.
За щастие човечеството отдавна се бе научило да добива почти безплатна енергия от галактиката. На по-късен етап усвоиха добиването на всякакви химични елементи направо от черната материя в пространството, но едва преди малко повече от десет века бяха пуснали първите космически заводи, базирани на принтер-системата. Оттогава всички физически нужди бяха задоволени. Енергия и суровини в безгранични количества, а за да се произведе и най-сложната машина бе нужно просто да се поработи с компа. Човеците плъзнаха из галактиката, завладяваха все нови и нови пространства. Срещнаха по пътя си много разумни същества. Експерти и психолози, с помощта на машините, изчислиха риска да се сблъскат с враждебна и по-развита цивилизация. Опитът показа, че разум развит от „тревоядни” е безопасен и подходящ за партньор. Откриха десетки такива цивилизации. При тях агресията бе на ниско ниво и успяваха да се развият без да постигнат самоунищожение. Но имаха ниски нива на развитие и експанзия поради природата им. Дори най-развитите като Листоядните жирафи от Центавър и Голите плужеци от Кентавър бяха колонизирали по две-три звездни системи. Когато се натъкнеше на такива, човечеството помагаше с удоволствие в ролята на по-голям брат. И без това след като задоволи почти всичките си потребности, това се превърна в основно занимание – да помага. При видовете, развити от всеядни, нещата стояха доста по-деликатно. Среден риск от самоунищожение, значителна агресия и висок риск от усложнения при преждевременна среща. Все пак, в етапа на висока технология, развитието им бе като при хората. Все пак самите Те бяха класически пример за развитие. „Тревоядните” се движеха от необходимостта - за да заселят нова планета трябваше да са пренаселили старата или да са изчерпали ресурсите. „Всеядните” бяха авантюристи по природа и се движеха от любопитството, проучваха огромни пространства. Въпреки че имаха всичко необходимо и стотици подходящи планети те продължаваха да са в динамично движение и се опитваха да заселват и тераформират планети непригодни за живот. Не че имаха необходимост, просто ей така за спорта. Човеците бяха най-развитата от този тип раси. Приемаха че при определено ниво на развитие е безопасно да контактуват с тях, имаха много общо и с удоволствие работеха по съвместни проекти. Но имаше и трети вид разумни същества – „Хищен разум”. Техните цивилизации се развиваха с най-високо темпо и бележеха огромен напредък за кратко време. За жалост практиката показваше, че са огромна заплаха за видовете в галактиката. Видове като Косатките от „Мокър свят” или Сепиите от „Морско дъно” ясно показваха какво може да се очаква. И то при твърде нисък етап на развитие. Хищниците, при възможност, помитаха всичко по пътя си. За щастие, хората засега се бяха натъквали само на следи от самоунищожили се представители на този тип разум. Но компютрите даваха зловеща симулация на това какво би се случило при една среща между „Всеядни” и „Хищници”. Това бе и причината да се прилага „Стандартна процедура”. Човечеството вземаше предпазни мерки. От една страна имаше огромно любопитство към подобна среща, но от друга тя трябваше да се случи след сериозна подготовка. Не толкова развити „Хищници” биха били голям морален проблем, но в степен на развитие като при хората или, не дай си, по-развити, би било огромен проблем и заплаха за всичко познато.
Капитан Гей се стресна от позитронния глас, съобщаващ че звездната система е ненаселена и най-вероятно никога не е била посещавана от разумни форми на живот. Планетата, която проучваха се оказа това, което се очакваше за мисията.
- Пусни сонда „Визита” и приближи кораба към планетата. - Задействай и началото на мисията. - издаде заповедта си Хатерас.
- Заповедта задействана. - отговори металическият глас.
Сондата щеше да извърши поредица от мероприятия по тераформирането. Процедурите щяха да доведат до изчезване на най-опасните микроби и съществени климатични промени в далечното бъдеще. През това време, някъде в дълбините на кораба, две човешки същества се подготвяха от медицинските ботове. Бившите пионер-капитани Ад Ам и Е Ва. Тези две човешки същества бяха извършили огромно престъпление срещу разума. Дълги години като пионери навлизаха в дълбините на галактиката и търсеха нови разумни форми. За огромно съжаление в някакъв момент бяха развили „комплекса на конкистадора”. С цел забавление и мания за величие почти бяха унищожили расата на Люлякоядните от Алфа Цигулка. Случваха се и такива неща макар и много-много рядко. Дали поради пробудили се гени или поради психични проблеми? Затова дори напредналата медицина нямаше отговор. Поради морални причини отдавна се прилагаше единствено наказание - заточение. Наказаните се имунизираха срещу всички предполагаеми болести на планетата. В организмите им действаше серумът на дълголетието. Това им гарантираше живот над хиляда планетарни години. Ботовете щяха да се погрижат ефектът на серума да се изгуби след поколения. Според „Стандартната процедура” съдбата на нарушителите бе да се оставят на подходяща периферна планета. Последната сонда „Армагедон” щеше да се прикрие и в случай че някога се появят непознати разумни същества щеше да унищожи планетата поради съображения за сигурност. Наказаните обикновено се самоунищожаваха, започвайки да се проявяват като хищници, като следваха и тяхната съдба. За всеки случай, на всеки петстотин години, планетата-каторга се посещаваше от екип психолози, които щяха да се опитат с всякакви методи да променят и доближат наследниците на наказаните до ценностите на човешката цивилизация. В случая, санкционираните бяха само двама, така че имаха възможност да оцелеят и да създадат поколение.
- Всичко е готово капитане. - прозвуча металическият глас.
- Действай. - разпореди Хатерас.
„Армагедон”, с двамата пътници на борда, се отправи към синята планета. „Светлината на Амон” проблесна и изчезна в подпространството.
***
На една далечна и добре устроена планета капитан Гей пиеше вечерния си коктейл и размишляваше. Ако все пак пасажерите му оцелеят и успеят да положат основите на нова цивилизация, какво ли ще се случи. Дали ще се самоунищожат? Или пък ще се поправят и някога в бъдещето ще се присъединят към човечеството? Дали пък няма да се превърнат в заплаха за галактиката? ...
***
На една далечна и неуредена планета сондата „Армагедон” летеше в мрака над водата и търсеше координатите за приземяване.
Ад Ам застанал пред монитора видя далечното зарево на изгрева и промърмори под мустак:
- Хайде да бъде светлина.
***
П.П.
Според „Стандартната процедура” „Армагедон”, приводнен в дълбините на океана, засече осем посещения от кораби с познати позивни през равни интервали от петстотин години.
Девето и десето нямаше!
Според заложеното в позитронния мозък имаше вероятност да са променени процедурите, но според изричните разпоредби бе подготвен да задейства верижна реакция за унищожение на планетата. Поради нелеп инцидент – изригване на подводен вулкан - позитронният мозък загуби връзка със системата за термоядрен синтез. Успя да засече корабът на к’Рокодил, но нямаше как да изпълни основните си заповеди и угасна безславно.
Това дали беше от бъдещето или от миналото?
Утре ще редактирам или трия, според отзивите.