Join the new world

Преглеждайки си старите вестници, реших да започна да публикувам някой от старите разкази, които съм писал някога тук.

За конкурса млад писател. Живот в пиксели.

Видях че е обявен конкурс за писане и реших, че щом има награда и при това в 18 каратово румънско злато, никой не може да ме спре да напиша няколко реда, пък и решават само шестима. Журито и Онзи горе. Ако и той не е жена, значи ще ме оценява мъжки литературен кръжок. Хубавото в случая е, че вярвам в майката Бог. В женското начало. Абе с две думи, вярвам че ОНЗИ горе, както го наричам всъщност, е ОНАЗИ горе. Често си мисля за нея. Дали е хубава. Обикновено хората избягват да говорят за НЕЯ. Сигурно, ТЯ е много самотна. Представяте ли си, да ми стане гадже. Кеф. Ще я накарам, да гледаме някой мач на нашите с някой силен отбор. Например с Италия. Към края, при резултат 5 на 0 за адзурите, ще я помоля да даде нечовешки сили на триото Ангелов-Рангелов-Янков, които само в рамките на 5 минути, да ушият 6 парцала на Буфон и да не се карат всеки по два ще мушне. Паритет. И после, пак целия народ ще вика "Господ е Българин", но този път, ще е наполовина прав, защото аз съм си българче и всичко би станало заради мен и моя божествен чар. И все пак, темата е друга. Опитах се да накарам брат ми да напише нещо, ама той ме отряза, като шмиргел - винкел, поставен на панелната тераса преди 30 години. Резна ме и отиде да сваля мацки ПАК!!!, а аз останах сам в стаята да пиша статия за виртуален конкурс и от време на време да си мисля за НЕЯ.

Брат ми е голяма работа. По-цял ден нищо не прави а вечерта като се прибере все мрънка нещо. Едиа вечер каза отегчно.
- Много се изморих днес
- От какво? - попита баща ми, учудено.
- От живота тате, от живота. Всеки ден ново гадже, разходи, кино,семки, бира и пак семки а ти все по 10 лева ми даваш. Не става така. Трябва разнообразие. Защо не смениш мизата?
- Добре, за разнообразие от утре ще ти давам по 2 лева - каза баща ми който всъщност нямаше никакво чувство за хумор и тази му закана се превърна в нещо традиционно.

Трябваше да пиша за играта, която превърнала живота ми в пиксели.Лесна работа. Та живота ми е един голям Пиксел. Пикселът живот. Всъщност аз съм от пикселовото поколение. За нас пикселите са, като Пиф и Дага, за дъртаците, като брат ми. Това да няма пиксели в нещо, е все едно, това нещо да не съществува, затова всичко живо си е един голям пиксел. Това е. Аз се обърках. За вас не знам. Брат ми и той се обърка, още когато четеше за ОНАЗИ по-горе. Не разбра за какво говоря и си помисли,че съм си хванал гадже. Погледна ме с онзи поглед на любящия брат ако се сещате с големите черни оцъклени очи и вдигнати вежди. После ме прегърна и каза:
- Ей брат ми знаех си че не си Педал.
Моя брат си е мислил, че съм педал? Това, че съм на 15 и не съм спал с момиче не ме прави педал нали? Нали? Извратена работа. И все пак ако ОНАЗИ горе е наистина готина и ми падне не знам дали няма да се разпиша за първи път.


Abell8