Размислите на един победител

Day 1,986, 16:35 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Armaga
Здравейте читатели. Реших да си разпиша своите мисли, които ми обладаха главата в последните часове. Защо го правя ли?

Чувствам се провокиран от съобщения в пощата, които получих днес, а и не само. Всъщност това е капчицата вода, с която мога да придам дълбочина на картината, която рисувам.

Животът е интересен. Има много лица. Както съм посочил в миналата си статия, ние живеем в много светове с нашите души. Проблемът при нас е, че липсва хармония между тяло и душа. Много от нас обаче го подценяват. Истината, обаче е, че точно това ни кара да бъдем нещастни.

В миналата си статия, независимо, че беше сравнение за реалния и виртуалния свят, оставих поле за размисъл върху проблематиката, която измъчва човека. При внимателен прочит, сигурно ви е направило впечатление върху акцента, който поставям върху двата основни компонента на човешката природа. Те са полярни, но това не означава, че анихилират, като си взаимодействат помежду си. Напротив, съчетават се, преливат се.

Къде е проблемът на човека? Това е въпрос, който играе в съзнанието на всеки един от нас. Чудим се къде е грешката по веригата. Не разбираме напълно защо сме нещастни. Отговорът е, голяма част от нас задушават душата си, като угаждат единствено на тялото си. Друга част е тази, която дава простор на душата, но измъчва тялото си. Малцина са тези, които балансират между душа и тяло.

В съвременния свят има един генерален проблем. Ние не поставяме добрите взаимоотношения на челните места, а парите. Не случайно това се нарича така, все пак, който се докосне до тях, малко или много се опарва. Те са много примамливи. Вижте цвета им, особено на тези с голям номинал и доларите. Зелени са. Всеизвестен факт е, че очите се успокояват, като видят този цвят. Нима не се чувствате добре, когато сте сред зеленината на природата. Сигурен съм, че ви е приятно там.

Огромната част от нас се радва, когато в джоба му е пълен с банкноти. Песен за ушите ни е звънът на монетите. Дали обаче не сме се заблудили? Съвременният живот е силно зависим от парите. Който няма от тях, не може да оцелее (?). Това е спасителната сламка на всеки един от тях. Като видим, че имаме повече пари, усещаме как настроението ни се подобрява и самочувствието ни се увеличава. Това е хубаво, но нима те правят човека? Много от нас работят, само заради парите. Обаче тези хора, не се чувстват щастливи от живота, защото колкото и пари да заработват, не могат да изпитат удовлетворение от работата си. Когато човек не се чувства задоволен от труда, който е положил, не може после да се усмихне на това, което е постигнал. Лошото е, че когато не работим с удоволствие, се уморяваме много повече, отколкото ако извършваме това, което искаме. Когато се преуморим, телата ни стават силно уязвими. Освен това, с неприятната работа, потискаме душите си. Изобщо настъпва тотална дисхармония и влизаме в омагьосан кръг, от който трудно може да се измъкнем после.

Това е така, но малко хора го осъзнават това, преди да са стигнали до нервно разстройство. Нека да видя откъде тръгват тези беди. Всичко започва още от семейството, от ранна детска възраст. Родителите, вкарани в работата си, нямат време да възпитават и обгрижват детето си. То не получава нужната майчина обич и бащина закрила, за да се чувства пълноценно. Родителите, поради невъзможност, вкарани в омагьосания кръг, дават децата да ги гледат други хора (детска градина или детегледачка). Така възниква сериозния проблем с възпитанието му. В детската градина, то за първи път се сблъсква с проблемите на околната среда. Тъй като децата мислят непосредствено, най-нахалните, най-настоятелните успяват. Създанията, които не са такива, често са отделени от другите и си играят сами. Така още от такава крехка възраст се оформя бъдещото им развитие.

В училище има всякакви деца. Обаче, в средата там трябва хората да бъдат арогантни, надменни и с високо самочувствие, за да успеят. Децата, които са тихи и кротки, пак са остават настрани от събитията и при тях е относително спокойно. Обаче има деца, които се борят с училищната среда. Те са "набелязани" от арогантните същества и започват да се гаврят с тях. В началото, оскърбяваните деца, особено по-настоятелните, се борят със зъби и нокти срещу грубото отношение към тях. Конфликтите се изострят в началото на пубертета. Стига се до саморазправи. Тъй като юношите и девойките са облъчени от медиите и от игрите, в които властва насилието, те не осъзнават какво причиняват с действията си.

Кои са "биячите"? Деца, които растат в проблемни семейства. Много от тях имат богати родители и ходят с немалко пари в джоба си. Има и такива, които нямат много пари, но още от ранна възраст са възприели и адаптирали към средата, защото усещат, че това е най-правилното за тях, ако искат да оцелеят. В техните семейства има сериозни проблеми и те попиват злобата, за да я използват в училище или на улицата. Така, съвсем неосъзнато се обособява тази зловеща група от младежи, които си поставят за цел да властват над другите, като често участват във физически саморазправи и нанасят психологически травми на хората около тях. Те почти винаги имат приятели и действат колективно.

Кои са "битите"? Деца, които също растат в проблемни семейства. Често страдат от безпаричие. Редовно има семейни конфликти. Много често, това са амбициозни създания, които се борят срещу неправдата. Имат собствено мнение за живота. Голяма част от тях получават огромно количество обиди. Това малко или много изкривява психиката им. Често биват нападани и дори пребивани. С времето, в душите им се натрупва страх и някои от тях дори стават мизантропи. Не им е приятно с други хора, не могат да общуват с тях. Затварят се конвулсивно в себе си. Изпадат в депресивни състояния. Малко са тези, които успяват да се измъкнат от зловещия кръг, в който са попаднали, но тези, които съумеят, ги чака успешен живот. Тези младежи може на възраст да са малки, но заради своите преживявания, те вече са на достойна възраст. Със своя жизнен опит, те имат изградена идеология, ясна концепция за живота си. Но дори и те попадат в капана на парите.

За съжаление, нормалните семейства в днешно време са извънредно малко. Училището е достатъчно враждебно и групите ученици, които казах по-горе преобладават. Има и група на кротки ученици, които не влизат в конфликти. Някои от тях са добри в учените, други не толкова, но при тях няма бури. Проблемът е, че често имат малък житейски опит, независимо, че някои от тях може да са изчели няколко купета пълни с книги. Затова и те влизат в омагьосания кръг на парите, макар и да са свестни деца.

Ние излизаме неподготвени за живота, докато сме в училище. Само тези, които са преминали през 9-те кръга на ада, могат да твърдят, че са готови. Точно те, които са издържали психологическите и физическите нападки, ще станат успешни в живота. Обаче и те на този етап се чувстват нещастни от живота.
Биячите пък от своя страна се чувстват "щастливи", често излизат в приятели, заобиколени са от момичета (респективно от момчета). Те дори изпитват любовта, която протича много бурно и за отрицателно време се стига до полов акт. Сменят момичетата (момчетата) си, като носни кърпички. Мислят, че са господари на света. Само след няколко години, като се сблъскат с проблемите на живота (много от тях вече са пропили и дрогирали), осъзнават колко заблудени са били. Осъзнават, че животът им е бил напразен и съжаляват за глупостите, които за правили. Изглежда, че за тях всичко е късно. Има и такива, които обаче не се сблъскват със сериозни проблеми и продължават нагоре по грешния път. Стават управници, хора управляващи различни престъпни мрежи и прочие. Много често животът им завършва по принудителен начин. Така и не осъзнават какви нищожества са били през целия си живот.

Тези, които стоят настрана от конфликтите, независимо, че често са скромни и тихи, вършат работата си чудесно. Наистина са хора, с голям потенциал, могат да вършат много работа. Психически и физически са запазени. Обаче работата за пари ги кара да се чувстват нещастни. Изпитват неудовлетворение от себе си. Така се завърта омагьосания кръг.

От това, което написах досега, явно лъха силен негативизъм, за което се извинявам. Просто изложих концепцията си за света и по-конкретно за родината ни, такава, каквато я виждам. Затова идва следният въпрос: "Къде е решението"?
Всяко дете, всеки един човек има своите мечти. Всяко дете ще ви каже, че е искало да стане полицай, лекар, учител. Но колко от тях стават такива? Като станем големи, не следваме мечтите си, а гоним парите. Всички сме станали прагматици и гледаме само в краката си. Не можем да сме щастливи, докато сме такива.

Това може да се промени. Всеки може да го направи. Не се изисква много. Нека да погледнем нагоре към синевата и да видим Слънцето. Вечерта също не е страшна, когато гледаме нагоре, защото виждаме прекрасните звезди, които ни се усмихват и ни дават основание да мечтаем и да разбираме, че животът има смисъл. Прекрасно е, ако човек може да се занимава с творческа работа. Много често го кара да се чувства удовлетворен от себе си. Може да не печели много пари, но тялото не изпитва тежката умора, а душата не е в агония. Това отключва щастието. Сигурен съм, че всеки един от нас иска да е щастлив. Това е най-прекрасното нещо.

Какво може да направи човека, който не работи точно това, което иска? Ако има възможност, може да смени работата си с такава, каквато желае. По принцип това е трудно осъществимо. Тогава всеки един от нас, трябва да развие интерес към сферата, в която работи. Да можем, да я практикуваме като хоби и да се превърне в приятно занимание. Изискват се да се вложат повече усилия, но с воля, всичко може да се постигне. Просто трябва да запалим искрата на интереса, в сферата, която работим и резултатите неминуемо ще се подобрят. Човек ще изпитва удовлетворение от това, което работи. Така, той отваря портите на щастието.

Всичко това е прекрасно, но преди да станем щастливи, трябва да имаме човек до себе си. Ние сме социални същества. Имаме нужда да споделяме знанията и вълненията си с поне един човек. Доста от хората, които имат сравнително лошо възпитание, си намират доста "приятели". Редовно са в групички и се забавляват, като много често е на гърба на другите. Правят щуротии, радват се на живота. Когато обаче постъпят на работа, безгрижието им свършва и се чувстват нещастни. При тях е много трудно да се оправят от неприятното състояние, защото не са добре приети от колегите си и нямат сериозна мотивация. По интерактивен начин трябва да им се стимулира интереса в областта, в която работят. Това при този тип хора ще отнеме много време, но сполучат ли, ги очакват щастливи мигове.

Хората, които не са се сблъсквали със сериозни конфликти, си работят спокойно. Обаче често се случва и те да не работят точно това, което желаят. С добра воля, могат да стимулират интереса към работата и да са доволни от себе си. Повечето такива хора си имат приятели, макар и малко, но ги ценят. Тези хора също се забавляват, ходят на кино, на концерти, на театър. При тях винаги малко им трябва, за да са щастливи, макар и често доста трудно да го откриват.

Сега стигнах и до най-интересната група хора. Тази, която е изживяла страхотни сътресения в ранна детска възраст. Те също намират работа. Често тя е творческа, защото са осъзнали, че това може е пътеводната светлина в живота им. Борят се всячески, за да работят това, което искат. Може в началото да не е безоблачно и да се занимават с нещо, което ги потиска, но не се предават лесно. Предприемат различни мерки, за да се чувстват удовлетворени от нея. След доста изживени мъки, накрая и те успяват. Отварят пътя на щастието. Обаче има друг проблем. Нерядко, тези хора са антисоциални. Липсват им приятелите. Но често се случва да имат един или двама души, които са много ценни за тях. Те изпълват душите им. Така, те могат да се радват на живота и да пият чашата с шампанско, знаейки, че са надмогнали толкова много трудности.

Това обаче не е достатъчно, за да бъде щастието пълно. Има една сила, която пленява всички хора по земята (изключвам хората със заболявания и психически отклонения). Това е ЛЮБОВТА. Тя е безгранична. Прави света по-красив. Всеки от нас се е заглеждал в цветята през пролетта. Омайваме се от брилянтните им цветове и нежните ухания, които погалват нашите носове. Песента на птичките омагьосва съзнанието и ни вкарва в райската градина. Зеленината ни кара да се чувстваме приятно.

Любовта е безпрецедентна сила. Тя не пита дали искаме да бъдем обладани от нея. Прави го без да се усетим. Наистина, любовта е магнетизираща сила, която кара влюбените да се слеят. Ние хората сме единствените видове на земята, които можем да прегърнем любимата си (любимия си). Това е прекрасно сближаване, което изпълва душата ни. Телата ни се чувстват пълноценно, когато усещаме човека до нас. Любовта хармонизира душата и тялото. Когато човек е удовлетворен от дейността си и изпитва силата на любовта, той вече е щастлив. Усеща как животът му е изпълнен със смисъл. А когато има смисъл, тогава може да се продължи потомството. Защото човек изпълни ли си личните цели, той може изцяло да се посвети на децата си, които също един ден да бъдат щастливи и да живеят по-приятен живот от родителите си.

Хората, които са имали бурно детство и са тероризирали съучениците си, изпитват любовта много пъти. Характерното при тях е, че често всичко минава на шега, която често е доста неуместна, защото третират момичето (момчето) до себе си като стока. Връзките им са краткотрайни, доста динамични. Накрая си намират жена (мъж), с която (който) създават семейство. Много често обаче, то се разпада доста бързо, защото си намират любовница (любовник) и искат да са с въпросния човек. За съжаление, децата им страдат, заради грешките им. Те самите осъзнават това на по-късен етап от живота си и разбират, че животът им е бил безсмислен. Това може да се оправи, но трябва да бъдат много упорити.

Спокойните хора често имат и спокойна любов. Нещата се развиват постъпателно, няма резки неща. През живота си имат малък брой любовни връзки, но тяхната продължителност е по-голяма. Изпитват удоволствието от това. Имат добър потенциал за създаване на стабилно семейство. Ако са задоволени от работата си, няма добра почва за конфликти и тези хора се чувстват щастливи. Това осигурява добри условия децата да живеят в приятна среда и да се чувстват добре. А какво по-прекрасно от това да вижда как собственото му детето е винаги усмихнато? Това изпълва живота на дадения човек и го кара да бъде наистина щастлив.

Хората, които са имали много резонанси в своя живот изживяват невероятна любов. Чувствата, които пламват между хора, които са имали много проблеми в живота си, са уникално силни. За относително кратко време, те се засилват до степен, в която те не могат един без друг. Обичат се силно. Мъжът се явява закрилник на жената. Ако обаче се случи да се разделят и да не си общуват вече, тогава ги обзема страхотна мъка. Изпадат в депресии, заради това, че вече не са с любимата (любимият). Стават доста непродуктивни и това може да ги провали в живота. От друга страна, любовта може да отключи творческите им сили, които трудно се изчерпват дори и след любовта. Обаче, човек винаги може да се влюби пак. Когато човек, който е преживял много, се влюби отново и съумее да запази връзката, той усеща в най-пълна степен безграничното щастие. Много малко са хората, които успяват, но който го направи, усеща невероятно удовлетворение от себе си и неописуемо щастие. Прави всичко възможно, за да бъдат жена му (мъжа) и децата, да са щастливи. Получат ли се нещата, децата могат да израснат в чудесно семейство, където цари мир и спокойствие. Дори и да има безпаричие, родителите няма да изпадат в такива конфликти, защото имат по-висши ценности. Връзките между такива хора са най-стабилни, независимо от трудностите, които ще им предложи живота.

От къде започнах, а докъде достигнах. По тази тема може да се изпише още много. Тя е практически неизчерпаема и вълнува всеки един от нас. Заглавието сигурно ви е направило впечатление. Като написах последната си статия, относно живота, а преди това ― за съня, изпитах удовлетворение от това, което съм направил, колкото и трудно да беше, да го направя. Чувствам се морален победител в конкурса, защото съм доволен от това, което вложих от себе си. Благодарен съм на хората, които ме оцениха подобаващо. Изненадан съм, че има толкова много хора, които се интересуват от моите писания и искат да четат още. Вдъхвате ми сили да пиша още и още. Заради вас съм все още в eRepublik. Би било прекрасно, ако се срещна с уважаемите читатели някой ден.

Накрая мисля да завърша със следната мисъл, която озари главата ми днес:
Човек е такъв, за какъвто се приема.

Пожелавам ви приятни мигове!
Армага