Различни гледни точки за живота

Day 1,985, 03:00 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Armaga
Внимание! Статията е много дълга, и ако не ви се чете, по-добре не си отделяйте времето за това.



Всеки от нас притежава реалното ― тяло и виртуалното ― душа. С тялото възприемаме света по непосредствен начин. Ние виждаме с очите си, усещаме движенията си, долавяме различни звуци, вкусове и миризми. Тялото си иска своето и ни дава индикации за това. Ние гледаме да му нагаждаме, за да се чувстваме добре. Дали това е достатъчно, за да бъдем щастливи от живота?

Това, което отличава нас хората от другите живи организми, е душата ни. Тя е невидима, но е част от нас. Тялото е прозорец за нея. Малко хора използват максимума от вътрешния си свят, но точно те са "двигателите на прогреса". Заради тях съществуват компютрите, автомобилите, мобилните телефони и други предмети, без които смятаме, че животът е немислим. Други хора пък създават невероятни книги, филми, песни и картини, които правят живота ни приятен.

Има реални и виртуални светове. Телата ни се намират в един единствен реален свят, докато душите ни могат да бъдат в безброй много виртуални светове. Тези измерения са много и най-различни и не се ограничават единствено до Интернет. Книгите, музиката, филмите, също дават поле на изява за душите ни.

След това скучно въведение, пристъпвам към същинската част. Представени са двама души, които искат да споделят своите виждания за света.



"Здравейте. Казвам се Диана. На 15 години съм. От Варна съм, уча в Първа езикова гимназия. Обичам живота. Той предлага много приключения и приятни мигове. Днес съм весела, друг ден съм тъжна. Дори и да изпитвам мъка, тя ме прави по-силна, защото трупам ценен опит. Научих се да се радвам на всеки приятен миг и това ме кара да съм щастлива. Усмивката не слиза от лицето ми, дори и да не съм в добро настроение.

Иначе, външният ми вид не е съвършен. Не съм висока, кожата ми е светла, имам сини очи, косата ми не мога да преценя дали е светлокестенява или спада към русите тонове. Нямам проблеми с килограмите. Обичам светлите дрехи. Често губя време в техния подбор. Но вече съм свикнала с това и винаги отделям време в оправянето на външния вид.

Като човек не мога да кажа каква съм. Обичам да общувам с хора. Имам няколко приятелки, с които редовно си говоря и излизам на разходки с тях в Морската градина. Обожавам гледката към синьо-зеленото море, която се открива от този райски кът за жителите и гостите на Варна. Спомням си, че преди година, докато се разхождах там, си намерих едно хубаво момче, в което се влюбих. Колко хубаво беше, като ходихме на вълнолома, сърцето ми се изпълва, като се сетя. Наистина съм щастлива, че срещнах такива хора в живота си и усещам, че всичко има смисъл при мен.

В свободното си време, освен да се разхождам, обичам да се съм и във виртуалното пространство. Сядам пред компютъра и си общувам с приятели. Независимо, че съм момиче, позволявам си да играя игри. Обичам да се въплъщавам в ролята на принцеса. Много е приятно, когато с магическа пръчка вдъхвам невероятни цветове на цветята или да правя небето във виолетови багри. Обичам да гледам филми, най-вече романтични комедии. Харесвам всякаква музика. В Интернет всички ме приемат, там пак съм си Диана. Никой не ми е правил лошо, изпитвам удоволствие, когато си общувам с някого.

Обаче, това да съм пред компютъра, не означава, че е единственото занимание, с което мога да се превърна в даден образ. Книгите ми доставят голямо удоволствие. В тях мога по-цялостно да се потопя, отколкото в Интернет. Наистина мога да съпреживявам героите и дори да се въплъщавам в техните роли. Това го правя, когато съм сама и просто искам да се разтоваря от деня.

Хора, искам да мислите позитивно и да се чувствате щастливи от живота, защото той е прекрасен!"



Това беше разказа на едно момиче. Сега можете да прочетете повече за втория човек и да видите неговата гледна точка за живота.



"Здравейте. Казвам се Мирослав и съм на 21 години. От София съм. Безработен съм. Имам много трудности. Безпаричието е сериозен проблем при мен. Живея заедно с майка ми и благодарение на нея оцелявам. Трудно се живее, не мога да си намеря работа. В училище не ми е вървяло, завърших 12-ти клас. Тогава си бях намерил работа, но след година и половина ме уволниха и сега си търся работа. Проблемите са много, идея си и нямам как ще ги разреша.

Като човек, нямам много приятели, трудно завързвам разговори. Чувствам се неудобно, когато съм сред хора. Почти никога не излизам на разходки. Единствено ми харесва да ходя на Витоша, но безпаричието ме лиши и от това удоволствие. Затварям се в себе си. Рядко излизам извън града, но когато го правя, се чувствам добре. Най-приятно ми е, когато се усамотя сред природата.

Тъй като съм затворен човек и обичам да седя вкъщи, не си поддържам външния вид. По гребена сигурно паяци лазят. Нямам желание да се описвам, това не смятам, че е важно. Животът ми е труден, в училище съм имал много проблеми и това, заедно с финансовата криза, ме отказаха да вляза в университет.

Все пак, за мое щастие има как да се разтоварвам. Вкъщи имам компютър, пред който се настанявам удобно и пред мен се разкриват различни прозорци. Често се чудя кои от тях да отворя. В игрите, а и в Интернет, псевдонима ми е Wolfmoon. Хората ме знаят под това прозвище. Почти нищо не знаят за мен в действителност, защото не говоря за човек, който е пред монитора. В Интернет играя различни браузър игри, разглеждам клипове, пиша коментари, критически статии и анализи. Слушам музика, макар и често да е тъжна. Обаче най-голямо удоволствие ми доставят ролевите игри. Забравям за времето. Мога да играя с дни, без да ми омръзнат. Моят любим персонаж е войн, който е живял сред глутница вълци. Неговата сила е в това, че когато настъпи пълнолуние, той се превръща във вълк и е готов да изяде всеки свой неприятел.

Да, игрите заемат огромна част от времето ми. Без тях не мога. Покрай тези забавления си намерих приятели, които също си развиват дадени герои и играят с тях. Всеки подхожда по различен начин, но някои от тях наистина ми харесват. Единствените книги, които ги чета с притаен дъх са фентъзитата и особено тези, които са за игрите, които играя. Най-малкото, че научавам по-добре сюжетите им, за да мога да развивам героите си.

Това е моето представяне. Животът ми не е особено интересен и единственото забавно занимание са тези игри. Хубаво е, когато можеш бъдеш героя, който си мечтаеш. Кой не иска да спаси света? Правил съм го много пъти във виртуалното пространство и независимо, че ми е труден живота, много искам един ден и в реалния живот да го направя."



Това са разказите на двама души. Те не се познават и имат различни интереси. Диана е щастлива от живота, докато Мирослав си търси работа и не е удовлетворен.



Ако ви е станало скучно, по-добре спрете да четете. А който има интерес, може да прочете за това, кой съм е човекът зад аватара, който пише тази статия.



"Здравейте читатели. Не обичам да представям себе си. Все пак, тъй като сте любопитни ще открехна малко завесата. Казвам се Александър, все още не съм навършил възрастта, даваща право за гласуване. Като повечето хора на тези години, и аз ходя на училище. Донякъде имам късмет, че уча на място, където не ни манипулират постоянно. Щастлив съм, че съм попаднал в оазис, в който не съм облъчен от изпепеляващите лъчи на суетата. Живея в Морската столица и изискване за оцеляване е добрият външен вид. Не съм от тези хора, които обичат да си го поддържат, защото смятам, че е безсмислено губене на време.

В телесния живот нямам приятели или поне такива, с които да изляза и да се видя. По принцип обичам да съм сам, да няма хора около мен. Понякога ми е неприятно сред хора, особено като виждам такива с шише бира в ръка и цигара в уста. Като цяло, изпитвам трудност да общувам, с когото и да е, защото за жалост масата от хора са с низки интереси и живеят ден за ден. Сега ще си кажете, че съм интроверт. Не знам, не мога да определя, само знам, че съм типичен невротик, а тестовете за темперамент винаги са потвърждавали преценката ми. Често се случва да не мога и две думи, да кажа с човека до мен. Друг път се получава диалог и без да се усетя, увлечен от разговора виждам с изненада, че е три сутринта. Нерядко се затварям в себе си, а друг път ― се отварям. Изобщо имам две различни лица.

Като се разхождам по улицата, често усещам как тялото е затвор за душата ми. В тази ситуация се съгласявам с Платон, че тялото ограничава вътрешния ми свят. Хората често се присмиват зад гърба ми, само защото не съм спазвал модните тенденции. Те нито ме познават, нито знаят що за човек съм. Лошото при нас е, че съдим по опаковката, а не по съдържанието в нея. Има и хора, които имат добро отношение към мен, но са малко.

Все пак си имам доста свободно време, което трябва да го оползотворявам. Време, в което душата ми може да се развихри. На улицата, душата ми е в агония, но вкъщи, колкото и парадоксално да звучи, мога да ѝ дам безпрецедентна свобода. Като повечето съвременни хора, които са неудовлетворени от положението на улицата, намират спасение във виртуалното пространство. Разбира се, че обичам да седя пред компютъра и да се ровя из Интернет. Както знаете, в това пространство съм Armaga. Чудите се как се е получил този никнейм? Преди се пишех по друг начин, но името беше прекалено дълго и в някои компютърни игри имах право до 6-7 знака и съкратих името си. Сега звучи много по-добре, и се запомня лесно. Даже разбрах, че има ирландска група, която носи такова име, макар и да не съм я слушал.
В Интернет е интересно, мога да приемам, каквито образи си искам. Един ден мога да бъда легендарен войн, който трябва да освободи замръзналата тундра от разбеснелите се дракони. Друг път съм тираджия, който доставя стоки из цяла Европа. С други думи, мога да се въплъщавам, в каквато си искам роля. Все пак животът е театър. В телесния свят, малко хора успяват, но във виртуалния няма фатални грешки и всеки може да успее, като вложи минимално усилие.

Обаче, виртуалният свят не го ограничавам само до Интернет. Не съм от най-четящите, не претендирам да съм такъв, но не изпитва ли човек удоволствие, когато може да погали с пръстите си, листите, скрити под твърдата корица на книгата? На всеки му е приятно, когато разглежда страниците. Малко хора останаха, които вникват в печатните знаци. Но успеят ли да го направят, те се потапят в един изцяло нов свят. Спомням си, че успях цялостно да вникна в обстановката на Санкт Петербург, когато четох "Престъпление и наказание". С трепет четях всяка буква, всяка дума. Виждах проекция на себе си, в Расколников, който убива две сестри, които са противоположни по характер. Наистина как се разболява, как прикрива следите си. Накрая дори обвиняват несправедливо друг човек, в това жестоко престъпление. Но Расколников не издържа и сам се издава. Наистина това, което прочетох ме порази и ми се запечата в съзнанието. Видях своя образ във великия роман на Достоевски. Когато избухна или направя нещо лошо, в началото искам да прикрия, да го забравя, но съзнанието ми е постоянно измъчвано и накрая просто изплювам камъчето. Това е психологията на човек. Само бездуховен човек или такъв с душевно заболяване, може да не бъде изтерзан от грешката си. А когато човек държи само на телесното си и измъчва душата си, тя просто избягва. Но в модерния свят има много хора, които се държат така с вътрешния си свят и накрая стават хора, които не зачитат чуждото мнение и не изпитват болка.

Колкото и да е странно, да звучи за един съвременен човек, не обичам да гледам филми. За сметка на това, слушането на музика за мен е едно върховно измерение. След дълги лутания си открих любимия музикален жанр, вярно, че доста се различава от общоприетата норма. Тежка е, не е за всеки, но откакто я слушам, съм избягал от състоянията близки до депресивните. Тя ме потапя в невероятни светове. Само затварям очи и почват да ми се явяват образи. Виждам светкавици как проблясват в пространството. Усещам силния дъжд. Чувам дивите зверове. Тогава вадя магически жезъл и политам из пространството. След малко виждам как Слънцето пробива облаците. Пред мен се явява прелестна дъга, която изпълва живота ми. Чувам жуженето на пчелите и сладките песни на птичките. Това всичкото става в рамките на една песен. Наистина музиката е невероятна сила, която потапя човек в различни светове. Просто всеки трябва да си открие своя стил, за да може да изпита нейната магия.

За себе си мога да говоря още много, сигурно сте се увлекли в описанията ми и лирическите отклонения. Когато ми е интересно, мога да изкажа много неща, не успявам да поставя точно финалната линия. Желая всички хора да се грижат не само за тялото си, но и за своята душа. Тя е вашият прозорец към света. Ако се чувства добре, вие можете да бъдете истински щастливи. Интернет, книги, музика, игри, театрални постановки са само част от нещата, които ѝ дават свобода. Ако сте по-смели, можете да пробвате, да напишете даден текст. Не е трудно, не боли. В началото може да не се получи, но ще свикнете, душата ви ще се развие, с това приятно занимание. И не забравяйте, че телата ни обитават един свят, докато душата ― безброй много измерения.

За финал, който иска по-добре да се запознае с мен, нека да се срещнем в реалния живот."



Всеки един от нас живее с тялото си в реалния свят. В това измерение сме това, което сме. Много от нас се намират с душата си във виртуални светове. Там всеки е това, което иска да бъде. В Интернет или в книгата, можем да бъдем, какъвто персонаж си поискаме. Можем да си избираме мечтаното име. Изобщо образите ни в реалния и виртуалния свят могат да са коренно различни и в едното измерение да сме хора без приятели и без перспектива, а в другото ― да имаме много приятели и да сме най-високо в йерархията. Тези неща се потвърждават с представянето на двама души (ако има съвпадение, те са плод на случайността) и мен самия.

Животът има много измерения и ние избираме в кои да живеем.