Театър на сенките
Elijah Abbot
Ясен е 16-годишно момче. Той почти няма приятели. Истински такива. Виртуални, поне, се намират. Понякога му е жал, че не може да ги срещне наистина, но и във виртуалното пространство си прекарват добре.
Остатъкът от историята 🙂
Comments
Браво, трябва да се филмира 😃
Добро!
Браво, уникално четиво!
Невероятно умело ни въведе в света на това момче.И в света на сенките.И играта.Целият ти разказ е изпълнен с присъствие -на хора,на сенки...Много ми хареса лекотата,с която успя да разгърнеш този тежък сюжет..Браво и успех!
Само твоят коментар ми е достатъчен, за да знам, че четирите дни чудене как да оформя текста не са били напразно. Благодаря!
Респект, г-н Илайджа....
Рядко го казвам , но това нещо ме впечатли
Хареса ми, браво.
Браво, супер е : )
"А ако случайно реши да играе себе си - не би могъл. Защото пак ще остане една сянка."
(bow)
Прекрасна творба. Оставиме без думи и само това тривиално сравнение ми идва на ум.
Умишлено бягах от тази тема, най-вече заради и без това напрегнатото ни ежедневие, но сюжета и начина на представяне са наистина завладяващи!
Респект!🙂
Илия, нещо истински стойностно и добро, което не ми се иска да спирам да чета и чета и чета 🙂