Join the new world

Посвещава се на ангелите в моя живот.....на всичките мои ангели, които ме пазят и без които не мога.

На попрището жизнено почти в средата и след прекарани над три години в тази странна игра, това ужасяващо , почти адско място, реших, че е време да представя скромната си версия на Дантевият "Ад". (А, да, преди да се заядете за нея - в момента ще карам по Уики - последният път, когато четох тази страхотна книга беше преди известно време). Така, че о, мои верни читатели и почитатели - моля простете грешките на този смирен драскач.

В духа на традициите на тази легенда и благодарение на предложилия тази тема, нека приемем, че действието се развива по времето на действителните случаи - Разпети петък. Защото Разпети петък е време на съд, на оценка. И както добре знаем, освен всичко това, Разпети петък е време на равносметка. Затова нека си спестим празнословията и да поемем по дългия път.

След опит да избягам от трите звяра - ужасния лъв, наречен КоТ, страховитият леопард, познат под името ЕДЕН и вълчицата с кодово име някакви цифри (ЕДНО, ДВЕ, колкото дойде - де да знам какво ще им хрумне на онези), попаднах в гъстата гора на двукликърството.
Там си намерих водач. И той беше Тя! Една иранка със страхотен финес, невероятен стил и забавен английски 🙂. Страхотната LadyMehrnaz (вече отдавна извън играта и със сменен ник, но героите не умират). Тя и една друга дама (Lady Argana - тя все още играе 😉) ме научиха в онези дни на разкол, че дори и врагът е човек (не, че Лейди някога е била враг 😁, че може да уважаваме достойните бойци (здравей АлексМЦС182). Тя ме преведе през първите няколко кръга. Тя бе моят Вергилий, моят гид сред мрака и ужасите, които се носят в тази игра.

В първият кръг на Ада бяха всички онези заблудени двукликъри, непознали радостта и ужасите на играта. Всички онези, блажено разхождащи се сред зелените поля, кликащи на воля и играещи своята игра. Накратко казано една огромна тълпа народ, необременени от заразата и чумата. И тъй като тук няма какво да се види, продължихме напред.

Във втория кръг бяха всички похотливи, разгонени типажи от нашите вестници, блъскани наляво-надясно от бурни ветрове. О, тук видях всичките рукополагащи - Емпи, Бачо Бос и легендата Коциту Калки!!!! И суровият вятър отнасяше надалеч лъстивите им слова и сквернословия.

След изнурително пътешествие стигнахме до третия кръг - този на ерепубликанските чревоугодници. на хората, преяли с власт. Тук въобще не бях изненадан да открия пресонификациите на този грях - Великана, Абсфреш и Тотев, безжизнени и незрящи, в едно полусънно състояние, пазени от ужасното куче Валутен Бот......

Тук моята водачка ми обясни, че това, което виждам са само душите на съгрешилите ужасно, наказани за вечни еВремена. Че в крайна сметка изборът, който всеки прави си е негов. И след тази интерлюдия продължихме смело напред.

В четвъртия кръг видяхме душите на алчните. Тук бяха целият отряд, начело с достойните му лидери Наемника, Никита, Чичо Социопат и множество други знайни и незнайни персонажи. Те се налагаха непрестанно с огромни торби виртуално злато, премазвайки се почти до смърт. Тук познах и една моя бледа сянка от миналото - от далечната трета дивизия. И едно мое превъплъщение от по-близките дни. Замислих се, натъжих се и смело закрачих напред.

Петия кръг, след като прекосихме блатистите безбрежни води на Стикс, бе мястото за изкупление на гневните и яростните, обречени да водят вечни битки без победител. Тук бяха няколкото превъплъщения на Елфа, както и София_цифри. Отново съзрях едно свое превъплъщение от не толкова далечното минало, сърдит и бесен на откраднат медал. Осъзнах празнотата на цялата тая идея и се замислих, как съм могъл да попадна в толкова очеваден капан.

Кръг номер шест си беше запазен за всички еретици. И тук с най- голямо задоволство открих всички с "божествената искрица", позволили си да се помислят за богове. Начело с моята персонална любимка. Всички те бяха затворени в огромни пламтящи гробници, зазидани вовеки веков. И страхотната жега на мястото ме накара да побързам да се отдалеча.

В седмия кръг бяха всички привързани към насилието и безумните войни. И тук беше Щурмана, отново няколкото превъплъщения на Елфа (странно как беше на две места едновременно, ама не ме изненада - все пак за Елфа говорим). И понеже никога не съм изпитвал особена страст от войните (освен печеленето на БХ медали) побързах да избягам.

Огромната пропаст между седмия и осмия кръг преминах с помощта на едно странно летящо създание - триглавия звяр Герион. Който за моя изненада проговори. И се представи като Бакалин - човека мошеник, с 4 мандата в Парламента от различни партии. Оказа се, че не бил единствения. Като стигнахме осмия кръг с мойта водачка на гърба на крилатия звяр, видях всички измамници и мошеници. Тук бяха Далакас, Кафевиот, една дузина македонски мултаци. Въобще - пълна картинка.

В крайна сметка стигнахме до дъното на Ада, Където огромният звяр Плато (Сатаната), в своя леден затвор пазеше и накаазваше душите на всички предатели. В трите си усти той дъвчеше предателите на родината - КоХаХ, Руунекс и Боян. За един кратък момент почти ги съжалих. Но ми мина.

След тази кратка разходка из еАда (основната причина беше недостига на място във вестника ми - все пак някой трябва да я прочете тая статия, пък макар и само журито), моята водачка ме изведе навън, в светлината на забавлението. И кротко ми обясни, че единственото спасение е вярата в добротата и помощта на моите ангели. на всичките тези души, на които все пак им пука за мен. И най-вече на моята еЛюбов и моето вдъхновение - сестра.

Това драги мои читатели е една разходка из виртуалния еАд на Ряпата. Питате се, какъв е тоя, че да ни говори така? Ами просто е, в определени моменти съм попадал в повечето от тези кръгове. И отново съм там, дори и сега. Но негативизмът няма да ни помогне.

То на нас нищо не може да ни помогне.....

П.С. Да се смята за край на статията за конкурса. Но не и за край на статията.....

Настана време за поздрави.... Първият е за моята еЛюбов, моето вдъхновение и страхотен човек ( И не ми пука, че е в журито и си мислите, че се подмазвам - тя си знае)

И не, не е музикално парче, но не мога да се сдържа!!!!

За теб мило!!!!!

Парче номер две е за отряда - за всичките мои изроди....

И кажете , че нямам най-добрата еСъпруга - тя ми го изпрати 🙂

Чувствайте се натролени!!!!

И моята мацка:



За моята Лилит - моят ангел и демон......